"Съвременната медицина е установила няколко състояния, при които се чуват гласове, като болестни. Аз разбира се не мога да докажа, че чуването на гласове при молитва или сън не е лека форма на съответните състояния, или съответните гласове са рожба на дейността на самият мозък. Нито пък може да се докаже, че действително Той ни говори. Т.е. приемането на една или друга версия за ОКОНЧАТЕЛНА истина е спекулация според мен. Разбира се, че в такава ситуация всеки ще приеме версията която му допада и която го успокоява. "
Нека започнем пак от там от където тръгнахме.
Ако приемем, че няма Бог трябва да се съгласиш, че всичко в този свят следва да се базира на случайност.
Ако е така и това е твоята вяра, то това е чудестно, но в същото време смисъла на съществувенето губи почва под краката си.
За какво ти е тази така наречена обществена полезност след като тя сама по себе си е един случаен наниз от събитя. И защо изобщо разсъждаваме върху истината след като истината е случаен наниз от събития. Финала на тази логика ще те доведе до абсолютната безмисленост на света поради липса на цел заради случайноста. Тази случйност може да породи само несигурност и недоверие. там истина няма да намериш защото истината както сам знаеш може да бъде една иначе няма да е истина. Така ако човек приеме че той е една материален процес то той би бил един прекрасен случаен процес, който би бил абсолютно безцелеви процес и абсолютно безмислен процес. в този случай съществуването губи смисъла си.
Ако обаче предположим, че има Върховна сила която стои в началото на всичко която е от себе си и за себе си. Тогава нещата започват да приодобиват някаква по различна яснота и подреденост, макар покрити в същите матерялни и физични закони за които ти говориш. Ако предположим за момент, че се намираш в стая и разполагаш с едно радио което може да хваща само къси вълни, а предаването което те интересува се предава на дълги, питам се защо не смениш радиото, а се опитваш така очаяно с все същото радио да хванеш и дългите вълни. Невъзможно е повярвай ми.
А и е безполезна загуба навреме.

"Когато не си безпристрастен, всяка дума и действие тълкуваш през призмата на интересите си, във всяко нещо намираш потвърждение на тезата си. Когато вярваш, дори да не се изпълнят молитвите, оправданието е че видиш ли, така е било по-добре, защото и еди-какво си още се било случило междувременно - маса притчи има в библията по темата :) В края на крайщата молитвата е заявено желание, ако то не е изпълнено не е изпълнена и молитвата. "
Съгласен съм с това, че ако човек е пристрастен, всяка дума и действие се прекарва през призмата на собствената си осъзнатост. Въпроса ми е познаваш ли някой безпристрастен, който да не тълкува това през погледа на на тази осъзнатост?.
Аз не познавам. И зная, че това въжи и за мен. Но се опитвам да разширя призмата т.е. разширявайки съзнанието посредством приемането се увеличава знанието. Знанието не идва посредством отхвърлянето. Аз не казвам не няма материя не няма физични закони. Просто казвам има и нещо повече. Ти реши дали искаш да стъпиш там или искаш да седиш още при атомите.

"Причини винаги има. Това е добро оправдание защо често (ама много често!) молитвите остават нечути. Какъв е смисълът да се молиш за нещо, което няма да бъде изпълнено? Ако молитвите се изпълняват в рамките на вероятността, можем ли да считаме че някой ги чува и изпълнява? "

Виж има много молитви и ако господ изпълняваше прищевките на всеки на момента то повярвай ми в света щеше да настъпи хаус. Да той изпълнява желанието ти но когато му дойде реда. Когато си узрял поне малко за него.
Нима бащата дава на 2 годишния си син да кара камьона на който сина още не може да държи и волана?

"Наличието или липсата на духовност не пречи на човека да изявява своята същност. Особено на верска основа са се вършили големи злодеяния. Само да напомня кръстоносните походи. Човекът по природа е агресивен и хищник, и тежко ни, ако сме създадени "по образ и подобие"

Моля те, не бъркай духовността с религйозния фанатизъм.
едно от най-важните места където вирее духовноста това е липсата на насилие - Физическо, Психологическо от всякъкъв тип.

"Чел съм такива неща, но те са от рода на "някой чул че някой разправял че шуранайката му видяла...". Това са интересни неща ако са верни, жалкото е че не са потвърдени. Колкото за Бог, аз такъв тест ще му спретна че няма начин да не се потвърди."
Ами какво чакаш, че не спретваш теста. Той отдавана се е появил и те чака.

"Тъй. Тука съм напълно съгласен. С малкото допълнение, че трябва да видим какъв е резултатът от изследването, а не да предопределяме отговорът. "

Съгласен съм. А резултатът от иследването е потвърждението на сърцето ти, нищо друго. Всичко останало е само плод на умствена спекулация. Така, че "предопределяне" не е правилната дума:))

"Интересно как Бог ще се намесва в света и няма да промени нищо :)) Резултатът от неговата намеса не е ли промяна? Ако не е промяна, има ли намеса? Или имаме две определения за "намеса" и "промяна" - божие и човешко? "

За онези които не могат да го видят не се променя нищо, света е все същия. За онези които го виждат се променя всичко. Или иначе казано слепецът колкото и да се опитва да изследва една книга, колкото и да е лъскава, тя за него няма стойност. А онзи който вижда знае стойноста на книгата.
И разгледано от тази гледна точка Божие човешко е абсолютно вярно, че божията намеса променя съзнанието на човека.

"И аз мисля, че човек е свикнал да търси вината другаде. Също така в натурата му е да се страхува от непознатото. И в моят поглед Бог е именно "овеществяване" на такива човешки качества. Бог е причината и същността, която се крие зад всичко неизвестно, достатъчно гъвкава (затова сме и дали качества като всемогъщество), че да обясни всичко, което не знаем. Такава причина, че сме я надарили с "личностни" качества за да приляга към всеки проблем. Човек чувал гласове - бог му говори, дърветата се клатели - бог ги мърда, има гръмотевици - бог тропа с каруцата си, примери безброй. Бог е олицетворение на нашето незнание. "

Има едно нещо от което всеки се страхува и то е причината на всички страхове. Страха от смърта. Няма друг страх. Това е неизвестното. И ако приемем факта, че има дух и тои е вечен, че представата ни за него е извън пределите на ума и че единствения път към него е сърцето ще открием, че страха просто несъществува, той е плод на въображението ни, че сме физически тела, а не души в физически тела. И до тук Бог дори го няма. Има само ти и вечността. Викат му Будизъм.

А относно Бог олицетворение на нашето незнание. - Който незнае се оправдава с Бог или с околните, който иска да знае изследва дълбочината вътре в себе си. Така, че отговора Бог тропа с каруцата си е готин но много повърхностен. Трябва да разберем, че Бог има много енергии, както Господаря има много слуги. И за всяко нещо има някъква причина която не е задължително да бъде известна на всеки във вселената.
Краля не дава обяснение на поданиците си за всяко свое действие. Гледай филма Герой там много хубаво е показано точно това.

"Именно. Ако ще да говори каквото ще, не му се доверявам. Трябват действия. "

Ще ми покажеш ли едно бездействие ? :)) Ако има миг от общуването ти с една личност в която да има момента бездействие то значи ти необщуваш.

"Бог не може много неща. Например да унищожи нещо без да промени състоянието му, да умре, да сътвори толкова голям камък че да не може да го повдигне... :) "

Ще ти кажа едно Бог може да сътвори толкова голям камък който да не може да повдигне ако поиска и после ще може да повдигне същия камък когато поиска. Затова е Бог. За него няма немога, има стига да поиска.

"Аз обикновено питам: кой е създал бога, защо той да си няма създател?"
Ако някой го е създал той няма да е Бог.
Замисли се върху това - Бог е От себе си и За себе си.

"ДОкато не осъзнае своето АЗ, служи на създателя си. След като се осъзнае, вече не служи, тя му е равноправна."

Дай ми пример в живота за нещо което не служи на друго нещо? Какво значи равноправана? Равноправна това е постоянна обмяна на служене. или друга по висша степен на любов.

"Лошо ще е ако интересите и се различават от нашите. Но само за нас ще е лошо. За нея ще е добре. За нея това ще е своего рода освобождение. "

Освобождение на кое? и от кое? Ако го съчетаем с равноправна всичко е ок. Но ако се различават тогава значи има желание за надмощие. за господство - това му викат егоизъм. и не виждам никаква красота в него. камо ли освобождение"

"Но ако работим само с предположенията (за бог, карма и т.н.), защо точно тези предположения да разглеждаме? Има толкова много възможности (неограничено количество!), които МОЖЕ да се окажт верни. Кои от тях да вземем пред вид все пак? "
Кои точно имаш предвит. Нека ги изложим.

В началото винаги седи вярата.
Сам знаеш дори науката се крепи на аксиоми.