Аз не само вярвам, че има прераждане, аз знам, че го има. Ние живеем в един Илюзорен Свят, който е холограмно отражение на Реален Свят, паралелно разположен на нашия. Там всеки от нас има по един реално съществуващ физически двойник, който се намира в състояние на хипнотичен сън. Този сън е равностоен на нашия по параметрите на своето измерение с тази разлика, че се осъществува в реално време, докато нашия се измерва с илюзорните му стойности.
Когато нашият реален двойник изживее един реален ден, вечер той изпада в състояние на хипнотичен сън. в резултат на което неговата енергия /душа/ се трансформира чрез енергийните центрове на Реалната Вселена / слънцата/ и се проектира в нашата Илюзорна Вселена, където ние се раждаме за живот. Какво означава това? Ние сме илюзорния сън на нашите реални двойници. Ако една реална нощ е равна на 12 часа от едно реално денонощие, то илюзорният сън на този реален модул е равен на стойността на един човешки живот./ примерно 50-60 години./
Това от своя страна обяснява времето като променлива величина, защото в случая в Илюзията то се разтяга и така една реална нощ от Реалността е равна на стойността на един човешки живот, измерена в променлива илюзорна величина.
Когато ние завършим жизнения си цикъл, тялото остава в плътта на Земята като доказателство, че ние действително сме били гости на тази планета, а енергията ни, т . е . душата ни се връща отново там, откъдето се е излъчила по време на съня на реалната форма, която се е събудила, за да изживее един реален ден в реалните стойности на времето. Следващата нощ за тази реална форма, която е нашият биологичен двойник, отново е повод за пътуване във времето. Тялото изпада под въздествие на съня, а енергията отново се трансформира от определено Слънце в Реалната Вселена, която я препраща на определения си двойник, Слънце от илюзорната Вселена, откъдето душата ни пътува към определен зародиш в утробата на жена, който ще се роди като доказателство, че времето е осъществило едно ново прераждане на една и съща душа в ново тяло.
Да запомним, че прераждането е един двустранен процес, при който една евергия одухотворява две тела с тази разлика, че реалната форма в Реалния Свят е един постоянен модул, който се претворява в Илюзорния Свят, докато илюзорната форма, т. е. ние, винаги е променлива величина, тъй като душата всеки път влиза в ново тяло, което се ражда в различни страни и в различни семейства, по различно време. Да допълним, че душите в едно семейство се наричат сродни души. Те винаги се търсят във времето и се прераждат в обсега на едно семейство, като могат да си разменят ролите. От своя страна душите на една нация винаги се прераждат в обсега на определена страна, следвайки последователността на своето появяване. Затова се казва, че всеки човек има своя собствена карма, но взети заедно ние създаваме и кармата на нашата страна.
Това е прераждането, преминаването на една и съща душа от едно тяло в друго. Това обяснява твърдението, че смърт всъщност няма има само едно ново прелаждане на енергията, независимо в какво тялотя се въплотява, дали в реалното, което е постоянно, или в илюзорното, което винаги се мени в зависимост в коя страна предварително душата е избрала да се прероди.
Може би ще ме запитате какво се случва, когато от този свят си отидат малки деца, или хора, които не са изживяли живота си до своя съдбовен край? Душите на малките отново се връщат в обсега на своето семейство при раждането на ново дете. Така се усвоява приемствеността на душата и реалната форма заспива отново, след като внезапно се е събудила в реалната нощ на реалната Вселена. Тя трябва да доизсънува съня си, затова заспива отново и душата и се преражда в малко дете, което впоследствие до седмата си годишнина може да си спомня някои епизоди от своето предишно прераждане като имена, вещи и др. Впоследствие спомените избледняват, тъй като паметта на детето се зарежда с нови жизнени процеси.
Понякога, когато в определено семейство предстои да се роди дете, умира някой от неговите близки/ нелечима болест, катастрофа и др. / В този случай духът се връща отново в новороденото дете, защото за него не е имало определена душа, която да го одухотвори след неговото раждане. В този случай се казва, че детето прилича твърде много на починалия близък, а то всъщност носи неговите генетични белези, които е притежавала душата на покойника.
Всъщност прераждане наистина има! То от своя страна е едно нуеоспоримо доказателство, че енергията никога не се губи. Тя преминава от едно състояние в друго, от едно тяло в друго, а това подсилва мнението, че животъте един безконечен процес, в който ние сме реални или илюзорни участници. Повярвайте ми!