"И откъде следва, че поради току-що казаното светът не следва да е общ, място за други и външен за други? Фактът, че светът е общ не отменя очевидността, че се разкрива на МЕН и се събира тук-и-сега тъкмо от мен,"

Аз разглеждах ситуацията, ако светът е в мен, ако е творение на моят ум. Тогава не може да бъде общ.

Ситуацията в която той е общ и се разкрива пред мен в тоя случай аз слагам от другата страна - светът е извън мен, не зависи (силно) от мен, ще си съществува и без мен, именно защото е общ.

"Има една закономерна връзка и това е само логическата връзка между нещата - тя е чистата/априорна форма на свързване на каквото и да е"

Да, съгласен съм. Но тази връзка има и други характеристики, количествени. Именно те са физическите закони, за които говоря. По самата си форма те изказват вярно при определени условия твърдение. Те не важат за халюцинацията именно защото тя е продукт на мозъка за лична консумация, а не реално действие. Нямам претенция физическите закони да описват пряко психическата дейност, те за това и се наричат "физически".


"В този ред на мисли, вярата в причинната връзка е суеверие. "

Хм, според мен суеверие е вяра в неща които само се предполагат - например Баба Яга или Бог. Причинна връзка обаче има, прости примери - бол. Примери за безпричинна връзка - нула. Тука вярата е във всеобхватността на този принцип. Аз това наричам аксиома - вяра в твърдение (факт) който досега няма изключения. Това е един от начините да опишем битието чрез неговите свойства.


"...но същото се отнася и до материята като "самостоятелна същност", от която едностранно нещо уж произлизало."

Да го формулирам така. Независимо дали светът е плод на моя мозък или е обективен, извън мен, според наблюденията материята се държи като самостоятелна същност, съответно може да се разглежда като такава докато не се окаже противното. Т.е. моделът на изследване на материята като "самостоятелна същност" ще е действен до тогава, докато не се намерят противоречащи му факти. С което се занимаваме и ние, физиците. За да подходим равностойно към кармата, душата и т.н. трябва първо да установим държат ли се те също като "самостоятелна същност", или са някаква форма, процес протичащ в материята.

"Тук те разбирам, понеже геройски признаваш, че играта на "физика" те отегчава най-малко от всички други игри. Но от тази "интересност" на физиката не следва нищо друго, освен само това, което се отнася до нея. "

Ами вече го казах. Играта на физика е добър начин за изследване на нещата, дето претендират за самостоятелна същност. Когато се окаже че същността не е чак толкова самостоятелна, ще сменям правилата. Но засега такова нещо няма.