Професията ми е свързана с природни науки и затова всички загадки в заобикалящия ни свят се мъча да си ги обясня от гледна точка на природните закони. Ето моето скромно мнение по някои аспекти на темата.
1.Духът (душата, съзнанието) е висша форма на енергията. Тъй като енергията е атрибут на материята, духът е присъщ на висшите форми на живата материя.
2. Д-р Едуард Беч, създател на метода на цветолечение, казва: „Болестта...е просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.”
С оформянето на първата мозъчна клетка (неврон) в утробния или друг вид зародиш възниква нематериална енергийна субстанция, представляваща информация, която клетката получава от външната среда и която притежава определен енергиен потенциал. Съвкупността на всички неврони на мозъка формира сумарно енергийно поле, което представлява огледално, ирационално копие на мозъка. Това според мен е духът. Мозъкът и духът представляват единна система за управление и защита на висшите организми, притежаващи централна нервна система (ЦНС).
Сканирайки всяка клетка на организма, ако нещо не е в ред, духът ни предупреждава чрез ЦНС. Нещо повече, той се включва в борбата на всички системи на организма с болестта! Без да съзнаваме духът ръководи и координира тяхната борба.
3. Тъй като енергията изобщо е неунищожима съгласно закона за запазване на енергията, след физическата смърт на мозъка, респ. на организма, духът започва да „блуждае” в пространството, търсейки място в друг жив организъм. Това е процесът на прераждането. Този трансфер на блуждаеща във времето и пространството информационна енергия е възможен обаче само при две условия: а) наличие на разлика между потенциалите на блуждаещата енергия (аз я наричам донорна) и подобната на нея енергия в приемащия (акцепторния) организъм; б) генетично съответствие между двете енергии, което означава, че не е възможно да се осъществи прераждене например между куче и котка или между животно и човек.
В резултат от прераждането собственият дух на акцепторния организъм се смесва с блуждаещия дух. След смъртта на организма неговият дух изтича като еманация на ЦНС за да търси своя нов пореден приют. Цикълът „дух – материя – дух” се повтаря многократно (докато съществува популация на даден вид организъм). В този смисъл духът е безсмъртен, но само в този смисъл.
4. След многократни прераждания първоначалният блуждаещ дух губи своята идентичност, превръщайки се в хомогенна смес на информационни енергийни елементи. Понеже всички духове от всички едновидови организми се прераждат, след известен брой цикли всички те губят първоначалната си идентичност. Остава една глобална интегрална смес от различни информационни енергийни елементи, която би могла да се нарече Вселенски дух или Бог, или Висш разум, или нещо друго. Логично следва например изводът, че след стотици хиляди години откак съществува човечеството, Духът във всеки човек носи в себе си информационни енергийни елементи на човешките предци от целия свят.
Надявам се, че дадох повод за размишления, нали? Желая Ви успех!