"Не мога да се съглася. Не е необходимо някой да създава закономерностите, по които се развива света, независимо доколко ние ги познаваме. Веднага ще изникне въпросът: кой е създал закономерностите, по който съществува Бог? Ако няма такива, то той също съществува на основа случайността, и за никакъв предварителен план не може да става дума. "

Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край.
Опита да си обясним божественоста вкарвайки го в продукта време е все едно мишка да си обясни виша математика.
Ако предположим, че има нещо като вечност в това понятие вечност не би следвало да съществува дума като създал. Там има понятието вечно съществуващ. Там няма начало няма край.
Като начало можеш да опиташ да дадеш добро и пълно определение на най- висшето нещо според теб. Когато го намериш за себе си, можеш да го наречеш както желаеш Бог, висша сила или каквото искаш. Но не забравяй, че това нещо трябва да обхваща всичко. Иначе би имало нещо по висше - нещо от което то зависи. Това твое нещо трябва да охваща и онова което разбираш и онова което не разбираш, онова което пиремаш и онова което отхвърляш, онова което мислиш и онова което усещаш. Онова което докосваш,чуваш, виждаш и т.н.

"Обикновено като се говори за смисъл, предполагаме предварително поставена цел. Ако няма Бог, няма и такава цел - светът се развива докъдето стигне :) Но ако приемем за цел състоянието, към което водят развитието закономерностите, които наблюдаваме: смисълът на съществуването е установяване на пълен хаос. :) "

Ако няма цели светът не се развива.
И липсата на цел е точно това което казваш пълен хаус...
Въпроса тук е:
1 Коя е нашата истинска цел ?
2. Нашите действия спомагат ли за достигането и?

"Нямам нищо против да предположим някаква върховна сила. Но защо трябва да я правим на личност, защо трябва да тя да има някакъв план, който да придава смисъл на съществуването?"

:)) Това е много хубав въпрос. Той има план и няма план, хем е личност хем не е :)) В древните Веди се казва, че бог е Брхаман, Параматма и Бхагаван т.е
Брхаман - безличностния аспект- безкрая и всемира;
Параматма - Намриращ се във всяко живо същество като наблюдател на действията.
Бхагаван - Бога като личност.
Преди всичко Абсолютната истина не действа по някъкъв план, освен по свой собствен и то за собствено удволетворение иначе не би бил Бог. Така, че ако искаш да има смисъл, сисъл има, а ако искаш да няма смисъл, смисъла за теб се губи. Така за едни Бог не съществува, за други той е голяма светлина, а за трети е скъп и мил приятел. Въпроса е кое от тези неща те доближава до целта - щастие и любов, пълно знание и удволетворение.Кое от тях ти дава възможност да се докоснеш до сърцевината - истинската цел на човешкия живот.

"Ами в това е въпросът. Казваме - има. И аз съм съгласен, има неща които не знаем. Но дотук. как да ги опознаем, как да отличим предположенията от "натрапчивите предположения", на които някои им викат прозрения? Като се поинтересуваме какво е, то трябва да се прояви някак, нали? Някой чул гласове. Друг видял светлина. Хубаво, но гласове чуват и болните, светлина виждат и като халюцинация. Особено преди 2000 години, когато тези неща не са ги класифицирали като болести. От тук нататък, всички качества с които надаряваме това "нещо повече" се изсмукват от пръстите. "

Съгласен съм с теб, че нижката е много тънка. Това което съм чувал в тази връзка е - Садху, Шастра, Параматма или за да си сигурен, че едно нещо е истинско то трябва да е потвърдено от онези които познават истината, от писанията ( свещените книги като Ведите, Библията, Корана ) и от сърцето ти. Сигурно ще попиташ, а как да разберем, че тези който потвърждават това наистина познават истината. Единствения начин е като съдим за тях по делата им. В писанията се дава много точно обяснение какви качества трябва да притежава една личност постигнала истина. А средството да разберем дали това е така е като ги тестваме - Дали това което говорят отговаря на това което правят, и дали това което пише за тях отговаря на действията им.
А относно Парматма - това е божествения глас в сърцето ти. Затова накрая това трябва да е потвърдено със сърцето ти.
В противен случай това за което говориш се нарича сляпа вяра и опсаноста тук е човек да стане част от някъква измама и да бъде излъган, поради не достатъчна задълбоченост в изследването си. Така ако ние се оповем само на външни уж доказателства- фактори ( видял светлина, дошло му прозрението и т.н ) и не се опитваме да вникнем в дълбочината рискуваме да бъдем подведени от собствените си сетива. В света има много хора които искат накой да ги последва и да покажат величието си, да удволетворят желанието си за власт като се представят за Божи посредници. Но има и такива които са готови да жертват живота си за да те спасят без да искат нищо в замяна.

"Ето, това е добър пример как надаряваме бог с нашите качества. Нещо като отговор на въпросът как бих постъпил ако аз бях бог. Искам да кажа, че тези знания са дошли само от абстрактни разсъждения, и не е ясно доколко отговарят на действителността. "

Да съгласен съм с теб, че нашите качества са само една минимална част от божественото, че има толкова много неща които не са ни ясни и няма как да проумем. Но това което е поне очевидно е, че зад всяко действие седи някъкво противодейстие или ако разгледаш молитвата като действие което човек извъшва, то тогава е нелогично тя да не дава резултат. Тя дава резултат. Въпроса по скоро е кога се проявява резултата.
Веднага или по късно, Примера с Бащата и детето е точно за това.

"Това все пак е някаква утопия. Пълната липса на насилие и агресия би спряла развитието. Освен това хората не са абсолютно еднакви (което е хубаво), и в една не съвсем еднородна система като човешкото общество лесно се формират полюси: кариеризъм и безволие например. Те се появяват като случайни флуктуации, но с появата си рязко задълбочават различията. Защото индиферентна необразована маса лесно се управлява. И от там е само крачка до насилието, което визирах в предишния си постинг. "

Да, както казах и по горе границата е много тънка, но това не означава, че нямя хора които да могат да вървят без проблеми по нея. Невежеството е много характерно за наши дни. .
Както казва Шридхара Махараджа " На нивото на земната реалност всяка частица иска да експлоатира творението. На нивото на себеотдаването е точно обратното. Там всеки елемент от творението се стреми да му служи. Ключът за постигането на този живот е да служим на Центъра. Това е обяснено в Шримад-багаватам с помощта на аналогията, при която се поливат корените на едно дърво"

Погледнато под друг ъгъл в света около нас наблюдаваме грубо 4 основни цели в живота на един човек.
1 желание за трупане на богатство - Арта
2. желание за наслаждение - Кама
3. религиозния дълг - Дхарма
4. освобождението - Мокша
Но ако вникнеш в дълбопчината на тези цели ще видиш, че основния стремеж е личната облага, а основното наше търсене е любовта. Всеки знае че любовта не е личната облага, любовта е желанието на един индивит да даде всичко от себе си за другия. И тук важното е къде е любовта за теб и дали тази цел към която ти си се насочил ще ти даде наистина любовта.

"Тъй. А какво ще стане, ако приемем че няма дух? Само до приемане ли е? Аз това и казвам, ние приемаме едното или другото именно поради страха. Религията се опитва да се бори с този страх като те убеждава че не всичко е загубено. Ами ако все пак е?"

Да до някъде поне в началото е въпрос на приемане, после идва вярата и дълбокото разбиране. Ако всичко за теб е загубено... какво да ти кажа...И ако ти приемаш, че няма дух...няма вечност. Тогава наистина вичко е загубено.
И какво точно е загубено... И какво точно е имало... няма никакво значение защото ти ставаш едно нищо. И ако искаш да вярваш във версията аз съм нищото, няма проблем... За мен звучи доста елементарно като постолат за смисъла на човешкия живот. Ако няма дух можеш да заявиш съвсем спокойно аз съм едно безмислено създание. Създадено от случайно сблъскване на атоми.
Но вътрешно в сърцето си всеки знае, че това не е така. Фактът който наблюдаваме е нежелание за приемане на истина поради желание за оправдание. Искаме да живеем в лъжа.. Защо не... То си е готино.. Търсим оправдание за действията си. И вършим безчинства. Построяваме една добра лъжа за да се уневиним пред себе си. Аз съм си тяло, веднъж се живее, дай сега да изконсомирам всичко което има около мен пък другите да му мислят... Ако останат такива след мен..:)) И на кого му пука след като така или иначе работата приключва. Гери трудно ми е да приема тази позиция. Не виждам в нея любовта към която според мен всеки се стреми. И ако за теб любовта несъществува за мен тя е основния двигател на всичко. Замисли се.. дори атоми те се привличат един към друг.
Тялото ( материята )това е егоизъм... Душата ( любовта ) това е отдаването...

"Това измъкване е класическо, но не минава. И аз, като хапна, мога да повдигна камъка, дето вчера не съм могъл. НО, първо, вчера НЕ СЪМ МОГЪЛ да го вдигна, и второ, днес със сигурност има друг камък който не мога да вдигна. Т.е. Винаги има камък, който бог не може да вдигне В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ. Това е смисълът на твърдението, в определен момент. "
Тук пак се връщаме на старата фраза от себе си и за себе си... Кой изгражда и кой решава, че утре ще има по голям камък от днес.?
От Себе си - Всичко произлиза от него и е за него. Понятието днес утре в другиден е част от него.
В Ведите се казва за онези които не вярват в мен аз съм страха от смърта. Всичко което гледаш около себе си е част от него. и е за него.
Ако Пожелае ще направи и вчера и утре и другиден и сега толкова голям камък че да не може да повдигне. Ако пожелае ще повдигне всеки камък от вчера утре и другиден или сега.
Какъв Бог би бил Бог ако не може. той проспо пожелава и то става Гери. Там няма не може.

"Именно, няма да е Бог. Но тук стигаме до празни логични разсъждения: бог не може да има създател, значи има бог. Защо трябва да има бог, създател на светът, а не може светът да съществува От себе си и За себе си? "

Това е хубаво наситина, но доста подвеждащо... В един определен смисъл може да се каже, светът е от себе си и за себе си. Но ако го извадим отделно от цялото и игнорираме духовния елемент тогава това се превръща в спекулация. Бог включва всичко в себе си без изключения. Така, че от тази гледна точка От себе си и за себе си включва всички аспекти, а не просто отделни части.

"Няма красота разбира се. Човекът обаче прави същото с останалата природа. И ако не го беше правил, останалите видове отдавна да го бяха закусили. "

Ако погледнеш в природата хиляди видове са изчезнали благодарение на човека. А не благодарение на останалите видове. Животното яде колкото му е необходимо, докато човека е ненаситен. И ако погледнеш в природата същестува баланс, а човека се опитва да наруши този баланс поради алчност.

"В науката аксиомите са очевидни и ПРОВЕРИМИ твърдения. Вярата не е в самите твърдения, а в техния обхват. И е вяра до тогава, докато обхватът не се окаже друг. "

Да и какъв е обхвата на твърденията които засяга съвремената наука. - матерялни. ОК чудесно... Ако искаш повече обаче трябва да обхванеш и другите твърдения за да добиеш пълна картинка. А там също има очевидни неща. Но за да ги видиш трябва първо да повярваш после идва и потвърждението на твърденията.
Религията е опита за проверка, а резултата идва след опита.
Така, че от една гледна точка религията и научния експеримент са едно и също нещо.
Въпроса вече е в разбирането. За много хора религията е форма и се е превърнала в сляпо следване на правила и принципи. Забрани и разрешения. Средство за власт или слава. Но за истинската религия не можем да съдим само според делата на някой от членовете и.
Самата цел на религията е да те отведе до проверимо твърдение. А вече как това ще стане какви ще са инструментите който ще използваш за твоето изледване , кои ще са учените на които ще се опреш е въпрос на твой избор.
"В религията вярата е в самите твърдения. Ако те бяха ПРОВЕРИМИ, тя нямаше да е религия, нали?"
Съжалявам Гери Проверими са. Грешно си разбрал думата религия.