При УЧИТЕЛЯ Джошу дошъл нов монах с думите:
— Току-що влязох в братството и бързам да науча първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
— Изяде ли си Вечерята?
Той отговорил:
— Изядох я.
Джошу казал:
— Е, тогава измий паницата си.
***
Джошу запитал един монах, които за първи път бил дошъл в залата на храма:
— Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
— Не, учителю.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
— Виждал ли съм те тук преди?
— О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
— Тогава заповядай чаша чай — отговорил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
— Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
— Настоятелю, още ли си тук?
— Разбира се, учителю — отвърнал той.
— Тогава заповядай чаша чай —казал Джошу.
***
Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал сбещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.
***
Кокуши извикал на помощника си:
—Ошин!
Ошин отговорил:
— Да.
Кокуши извикал пак:
— Ошин!
Ошин отново отговорил:
—Да.
Кокуши извикал трети път:
— Ошин!
И Ошин пак отговорил:
— Да.
Кокуши казал:
— Извини ме, че толкова пъти виках името ти. Но всъщност ти трябваше да ми се извиниш!
***
Учителят Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне.
Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал.
— Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!
И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
— Клетникът — рекъл голият Рьокан, когато непридирчивият крадец си отишъл. — Да можех да му подаря тази чудна луна!
има още
|