"... Аз вярвам в мълчаливата любов"
еееееее,
не точно сега
Жената е поезия и проза
Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цъфти,
уханна и разкошна като роза
и твоето сърце от страст пламти!
Поезия, когато тя танцува
и пъстрата и рокля шумоли,
когато е щастлива и целува,
когато се смее и се весели.
Поезия, когато вънка Май е
и тя ти шепне влюбени слова,
които тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.
А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.
Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта.
Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим.
Тя пада се изцяло на съпруга
като вериги, гнет непоносим.
Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладко,
а предоставя прозата на мен!
Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.
|