Сънувах Сън


Събудих се капнал. Бях сънувал, че съм капитан на пиратски кораб в южните морета и хората от екипажа ми ненадейно се превръщат в безлични сиви чудовища с лепкави пръсти и влажни усти, а после в ръката ми се появи сабя и изклах всичките седемнадесет.
Внимателно се протегнах. Дясната ми ръка беше изтръпнала. Измъкнах се от леглото и се повлякох в кухнята, където изядох две яйца на очи и си направих малинов чай. Когато пуснах пакетчето в чашата и водата се закълби в тъмночервено, ми прилоша за няколко секунди и се хванах за ръба на кухненския плот, за да не падна. После се върнах в спалнята и прелистих един оръфан митологичен речник, докато намеря създанията от съня си. Наричаха се келпи, шотландски зли духове на удавници. Почесах се.
Телефонът иззвъня, докато изливах чая в тоалетната. Беше Мартин.
- Здрасти - казах и се отпуснах в прашния фотьойл до масичката.
- Как си?
- М-м, доста добре - свих рамене и се облегнах назад. - Къде беше тази нощ?
- Оттатък Белфалас, в Сивите заливи. Лових китове. А ти?
Чудна работа. Значи ми се беше сторило, че виждам на хоризонта кораб с черни платна, извезани с аления герб на Мартин. Пак се почесах и се зачудих дали да не се изкъпя.
- Сънувах кошмари - отвърнах с нежелание.
Помълчахме. Чувах как котката му мяучи в другия край на града.
- Да направим един баскет довечера? - предложих след малко.
- Ъ-ъ, не. Работя по един скрипт. Пък и нали се опитвам да стана дебел.
Затворихме и аз поседях малко до телефона, като чертаех кръгове с пръст по праха на масичката. Мартин е кльощав като скумрия, но иначе доста си приличаме. И двамата сме сънувачи, живеем от помощи за безработни и продажба на вехти мебели, нямаме много приятели и виждаме жени единствено в сънищата си. Срещаме се често, но стилът ни е различен. Ако в списанията имаше ревюта на сънища, за Мартин щеше да пише нещо като "зловещо елегантен". Елегантността не е моята стихия. Аз сънувам като булдозер.
Наложи се да изям няколко стари препечени филийки, за да се добера до петъчния вестник с програмата на кината. Нямаше нищо интересно. Останах си по халат вкъщи, гледах телевизия и се търкалях между леглото и фотьойла. Вечерта се разходих до магазина, направи си спагети и зарязах чиниите в мивката. Позяпах през прозореца. Градът беше посипан с брокат и пулсираше. Малко по-късно ми се наложе да взема първото си важно решение за деня. Алкохолът в умерени количества изостря ръбовете за сметка на дълбочината и текстурата, а тревата изпълва образите с енергия, но размива контрола.
Направих си водка с портокалов сок, изпих я на перваза и си легнах.
Първо те учат да видиш ръцете си. Съзнанието на всеки човек, когато сънува, е обвито в нещо като прозрачен мехур. Волево действие отвътре може да разкъса мехура, така че сънуващият да попадне в ясен сън - да се събуди в съня си, да получи контрол над подсъзнанието или да проникне в друга реалност, в зависимост от школата, към която се придържаш. Всяко разкъсване на мехура го изтънява, така че при следващия сън ти е по-лесно да се освободиш от него, и добрите сънувачи изобщо го нямат. Аз съм адски добър.
Плъзнах се в тихите предели на съня като гмурец в мастилено езеро и се огледах. Нещото ме чакаше в сенките и начинът, по който ме погледна с котешките си очи, ме накара да се преобразя в бойната си форма - двуметров двукрак гущер с тежка опашка и лъскави мрачни очи. Нещото просъска и се протегна в целия си ръст, ужасен и красив хибрид между богомолка и сиамски котарак. После се нахвърли отгоре ми и започна да ме разкъсва.
Успях да се събудя едва призори и първото нещо, което усетих, беше парещата болка в сгърчените ми пръсти. После се свих на кълбо в чаршафите, пропити с пот, и едва не повърнах. Чудовището от кошмара беше изтръгнало сърцето ми и го беше изяло. Лежах почти цял час, докато пулсът ми се нормализира. Тялото ми беше схванато, така че почти допълзях до банята и започнах да пълня ваната с гореща вода. Точно тогава звънна телефонът.
- Бягаш ми - каза недоволно Мартин.
Погледнах часовника. Беше четири и четвърт.
- Защо не спиш? - изграчих.
- А ти? - попита лукаво той.
Предпазливо седнах във фотьойла. Всичко ме болеше.
- Сънувах нещо кофти - отвърнах.
- Казва се феликс - обясни той. - Направих го за теб, след като келпите не свършиха работа.
- Значи бяха твои.
- Не точно. Кошмари на пациентите в една психиатрична клиника в Абърдийн. Боклуци. Феликсът е истината.
- Мартин, ти си се побъркал.
Чух как си пали цигара. Гласът му беше сънлив.
- Може би ми е писнало да живея насън.
- Може би ще дойда и ще те спукам от бой.
- А може би не - възрази той меко. - Може би ще се върнеш в съня, за да ми покажеш на какво си способен. Ние сме сънувачи, пич. Просто беше време някой да го направи въпрос на живот и смърт.
Затворих. Накиснах се във ваната, но не ми дойдоха никакви гениални идеи. Тялото ми бавно се освобождаваше от психосоматичните травми, но изобщо не се заблуждавах, че ще издържи още няколко подобни атаки. За сънувачите изразът "издъхнал в съня си" съвсем не е успокоителен. Вяло се зачудих какво ли прави Мартин. Сигурно се беше натъпкал със сънотворни и ме чакаше.
По някое време ужасно ми се доспа и погледнах часовника. Или пак беше четири и четвърт, или беше спрял. Седнах във фотьойла и задрямах за проба. Този път феликсите бяха два и ме чакаха на самите порти на съня, облечени в черни ливреи с червен герб. Събудих се с ругатни и една неясна, но великолепна идея.
Вече се свечеряваше, когато си направих едно голямо нескафе и седнах до телефона с няколко съновника, дневника си и митологичния речник. Изпих кафето, четох и си водих бележки. Получи се нещо като скрипт. Редактирах го, докато останаха само ключови думи: "крехка", "прелест", "смуча". Можех да направя доста добро предположение за вкусовете на Мартин - Анджелина Джоли от "Хакери", малолетна, недохранена, перверзна. С червена коса, естествено.
Към полунощ изключих телевизора, навих будилника за след седем минути, оставих една бутилка с вода до леглото и се отпуснах по гръб. Дишай дълбоко...
Спуснах се в съня като граблива птица, а червенокосият ангел яздеше люспестия ми гръб. Стоварих се сред феликсите (вече четирима) и пометох единия с опашката си, после изръмжах и в лапата ми проблесна сребърно острие, изтъкано от толедска стомана и лунни лъчи. Сетне започна касапницата. Докато се стрелках като мълния между чудовищата на Мартин, едно от тях успя да откъсне момичето от мен, разкъса дрехите й (алени дири и бледа кожа, кадифено мъркане и писък) и с огромни скокове я понесе към хоризонта, където надвисваше буреносна сянка с ален герб. Продължих да се бия и силите ми отслабваха неумолимо, докато феликсите ме повалиха и започнаха да ме ръфат, но точно тогава чух звъна на камбаната и изобщо не се запитах за кого бие, а се събудих с проклятия и благодарност.
С треперещи пръсти напипах бутилката и я излях върху главата си. После просто си седях в леглото и от косата ми капеше вода, докато се борех да оправя дишането си. Изчаках десетина минути, прочистих гърлото си и набрах телефона на Мартин. Оставих го да звънне седемнадесет пъти, после прекъснах и набрах 150, за да пратя линейка на адреса му.
Вероятно беше започнал да се наслаждава на подаръка ми още докато се биех с неговите феликси. Изпратих му най-стария сън на света, но Мартин се хвана. Невъзможно е да им устоиш - прекрасните демони в човешки образ, които идват в съня на мъжете и изсмукват силите им, докато ги убият. Има ги в речника, на "сукубус".
Протегнах се. После смених чаршафите, помотах се из пустия апартамент и реших да подремна.