МИЛИЦИОНЕРСКИ ПРОТОКОЛ



За нас ли казват, че сме пили много?
Лъжа е, бога ми, кажи, Серьога!
Щом водката не е от дървесина,
какво са пет бутилки за двамина?

Изпихме втората на крак - юнаци!
Но бяхме трезви като кукуряци.
След туй... под гъбка в детската площадка,
след туй... до свойта точка стигнах, братко!

На гладно пих от гърлото проклето
и ме изцъкли като джам шишето.
Съвсем навреме ни прибра колата
с по седемстотин грама във гърлата.

Насилие, признавам, проявихме
към някакъв другар - попрекалихме:
случайно му разбихме очилата,
но не във нас, в портвайна е вината.

Пък и другарят пръв ни предизвика:
разкарайте се, махайте се, вика.
Да се разкарам, бях готов, обаче
не се разкарах - скарах му се, значи.

Сега непротоколно позволете
да кажа - зная школските завети! -
такива сам животът удря строго.
Съгласни сме, нали? Кажи, Серьога!

Ще изтрезнее той и ще ви каже:
животът... нека той да ни накаже.
Пуснете ни, по леко ще ви бъде,
животът и без туй ще ни осъди.

Не гледайте Серьожа, че ви кима,
съобразява той - свой модус има.
Туй, че мълчи, е само от вълнение,
от осъзнаване и просветление.

Пуснете ни, домът ни ще проплаче...
В Медведка - аз, той - в Химки ще се влачи,
За автобуси вече няма време,
метрото спи, такси не ще ни вземе.

Все пак е мило - тук ни уважават,
та гледай как ни возят, настаняват.
И утре не петел със зов петлишки,
сержант ще ни събуди - по човешки.

Не ще потеглим с музика оттука.
Скрих рубла - ще оправим махмурлука.
Все пак ни чака труден път! За бога,
спи бедни мой приятелю, Серьога!



Превод: Иван Станев





НЕГО ГО НЯМА СЛЕД БОЯ



Нещо не е наред... Уж е ден като ден:

пак шуми и лесът, и прибоя,

пак небето е синьо високо над мен...

Само него го няма след боя



Не разбирам сега кой бе прав между нас

в оня спор до среднощ, неспокоен.

Днес за пръв път ми липсва познатия глас,

днес, когато го няма след боя



Той мълчеше без такт, и не пееше в такт,

беше странен на спора развоя,

той ме будеше рано, още по мрак,

а го няма от вчера след боя.



Не че просто съм сам, но сега виждам аз:

бе живота му вплетен в моя.

Сякаш вятър задуха във огъня с бяс,

откакто съм сам след боя.



Призори пролетта се изплъзна от плен -

аз погрешка извиках в покоя:

"Братче, дай по цигара!" Но млъкнах смутен...

Него вече го няма след боя.



Нашите мъртви не ще ни оставят в беда,

нашите паднали са часовои.

Този лес под небето е сякаш вода -

свети син на дърветата строя.



Бе землянката даже широка за нас,

нашето време течеше двойно...

Всичко днес за един е. Но чувствам се аз,

сякаш мене ме няма след боя.



Превод: Владимир Левчев



СРЕЩА



В ресторанта висят, накачени
тук-там,
мечки три, богатири, велможи...
Сам на маса е седнал
един капитан.
- Тука може ли? - питам го.
- Може.

- На, пуши!
- Извинете, не пуша "Казбек".
- Дай си чаша. Ще пиеш тогава.
Докато донесат, пий това
бе, човек...
Ха наздраве!
Наздраве ли? Става.

- Е, добре! - рече той, вече
доста пиян, -
както виждам, за водка си годен.
А видял ли си някога дот или танк?
А в атака - така - да си ходил?

Помня боя при при Курск, старшина бях тогаз...
Що беля през главата ми мина!
Много нещо видял и препатил съм аз,
за да бъде животът ти мирен!

За баща ми попита. Разпсува се, че
съм негодник. Развика се диво:
- Ей, за твоя живот се съсипах, момче,
а пък ти, гад такъв, го пропиваш!

Пушка, пушка за тебе, и в боя сега!
А ти къркаш тук с мене безсрамно!
...Аз седях, сякаш стиснат от Курска дъга -
там е бил старшина капитанът.

Той съвсем се оля. Стихна нашият спор.
Но си спомням, преди да престанем,
аз обидих го. Казах му: - Няма майор
да си никога ти, капитане!


Превод от руски: Бойко Ламбовски