|
Тема |
Ваня Петкова [re: kpилe] |
|
Автор |
jojo-mojo (въФ кубЪ) |
|
Публикувано | 16.09.05 12:43 |
|
|
Рождението на красотата
В онази първобитна нощ
човекът бил самотен.
И пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в свойте орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове,
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове.
Летели птици. Падали звездите
и гаснели във топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към свойта пещера.
Но спрял пред входа и замаян.
На сребърния мъх под сталактитите
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъркала във тази нощ следите си
лежала тихо Първата жена.
Течали лъскавите струи на косите и,
очите и стопявали нощта
и старите дървета се разлистяли
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а после сянката му легнала в мъха
и бистрите кристали отразили
живота в първата му простота.
На сутринта, когато се събудил -
до него във леглото - празнота.
Той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
... И той утихнал. Векове пораснал
след тази първобитна нощ.
До розовия камък се изправил
и с нокти издълбал във вечността
най-хубавия спомен от живота си -
една жена нощувала случайно
във неговата пещера.
Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.
|
| |
|
|
|