Мммм,
да кажа на литератори, че не усещам нечия поезия - не е добра идея , най - много да си изпрося някоя обидна квалификация, но това е истината. Поезията на Давид Овадия не достига до мене и не се замислям искрен ли е автора или не. Може би, това е причината да не ме развълнува - липсата на искреност, а може и проблема да е в мене. Не знам.
" На Гита"
и
"................
"Довиждане!" Последната ми дума
остава като камък да тежи........"
са ученически трепети и не са актуални.
Харесвам само "Жената е поезия и проза", защото е като намигване.

Ноевият ковчег е построен от аматьор, а "Титаник" - от професионалисти.