Това, което пусна тук, ме подтикна да се подсетя за Овадия по-подробно. Пуснах гугъла и на първата попаднала възможност изчетох няколкото публикувани стихотворения едно след друго. Опитай. Само, за да ми кажеш дали и ти усещаш дребнавостта и злобата, прикрити под "нараненост", които лъхат от тях. Като изключим "Мълчаливата любов" (отдавна и дълго ми беше любимо), в което пък има неща, които чисто технически ми се струват като доизкусурявани по-късно кръпки.
Не, не ми харесва да се връщам към любими текстове години по-късно и да се разочаровам от тях.

Упс, пардон, това не беше тема за коментари