Мили славею,
ще затворя прозореца.
Съмнителни са тези оди,
с които ме преследваш всяка нощ.
О, аз отдавна щях да ти повярвам,
ако не беше толкова настойчив.
Но днес в един-единствен трепет
на най-любовната ти песен
като светкавица ме хрясна
несбъднатият ти копнеж
за хищни нокти и железен клюн.
Мили славею,
ще затворя прозореца.
Прекланям се пред песента ти -
но се плаша,
че в някоя безлунна нощ,
когато изведнъж ти израстат
орлови нокти и железен клюн,
ще влезеш тихо в романтичната ми стая
и ще изтръгнеш от гърдите ми
размекнатото ми сърце.
1956
---
Какъв бръснар имам, мамо...
Все още ми расте брадата
ноктите, косата...
40 дни ще продължи така.
А после -
Бог ще ме обръсне,
ще ми изреже ноктите,
ще ме подстриже...
...
1989
---
Госпожице Смърт! Уважаема.
Уважаема!
Моят танец е леко старичък.
Старичък.
Вие сте все така младичка.
Младичка!
Хоп, две крачки на левичко?
Левичко!
Що ме теглиш на десничко?
Десничко!
Аз ли съм кавалерът, курвичко!
Курвичко!
Или ти ще ме водиш, слънчице?
Слънчице.
А защо твоят танц ми повдига... Онова...
Как да го назова... Как да го назова?
И защо ти се изчервяват костите?
Костите?...
Ох, сладост моя,
парче непредвидено!
Ох, ох, ох!
И пак ох!
Ритай, тракай, госпожичке.
1983
---
АВ-ТО-РА, АВ-ТО-РА
Шест милиарда бездарни артисти
се ругаят взаимно на майка,
ритат се в слабините,
носовете си хапят,
късат ушите си…
Така забавляват Стария Господин с брадата -
единственият зрител; -
който е /едновременно/ -
Баща на артистите
и Автор на отвратителната пиеса.
|