Сине, майка ти днес си отива.
Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого "мама".

Ето, тръгва със куфар в ръката,
дай ръка, да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.

Ти не й се сърди, и аз няма
все пак, ние мъже сме с теб двама,
ти си вече голям, ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко,
няма сам да съм аз - имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето,
ето Мечо, кубчета ето.

И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручето здраво,
усмихни ми се, хайде, браво.
Своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата.