Ще ти отговоря по_късно на вси4ко,което си постнал,zа6тото се налага да иz4еzвам zа сре6та.Но накратко,единствено при българите има логи4на последователност,от руни и ромейски към българска аzбука.И самото наименование на аzбуката е българско.
Друго,има две версии zа местоположението на Моравия.Но това не е от голямо zна4ение.По_важното е,4е първата мисия на К. и М. е в Брегалница _ България.
А най_интересното е,4е нито един виzантийски иzто4ник не споменава zа Кирилиzирането,напротив К. и М. се допитват до Папата.И макар,4е църквата все о6те не е раzделена на ортадокси и католици,първона4ално духовниците в България са немци или zападняци(което си иzбере6).А,да,zа Кирил пи6е,4е по майка е българин,но не про4етох да пи6е zа друга народност с която да го свърzват.

Аz влиzам тук,zа6тото много ме интересува 6то е това славяни/СКЛАВИНИ?А именно Кирилиzирането е един от въпросите свърzани с тях.И 4акам да про4ета не6то интересно или ново по тоzи въпрос.

Ето последователноста на събитията_
I век
Сведения на Планий Стари и Тацит за славяните.

354 г.
Най-ранно сведение за прабългарите В Анонимен римски хронограф.

IV век
Българите обитават земите на север от Кавказ.

IV век (втора половина)
Изселване на прабългарите от Източен Казахстан и настаняването им в Предкавказието, Приазовието и по поречията на р. Дон и р. Донец. Оформят се и трите основни славянски групи: източни, западни и южни.

377-453 г.
Прабългарите са под властта на хуните. Прехвърлят се в пределите на Централна Европа.

V век (края)
Първи набези на панонските славяни на запад, на дакийските на юг на територията на Източната Римска империя.

480-486 г.
Съюз на Византия и прабългарите срещу остготите. И при двата сблъсъка прабългарите са разбити от остготите.

493, 499, 502, 535, 540 г.
Прабългарите периодично нападат Византия. Под ударите им попада Тракия.

510-нач. на VI век
Първите точно датирани нападения на славяните и българи над Византия.

512 г.
Император Анастасий изгражда “Дългата стена” (“стената на срама”) за защита от българите. Тя се е простирала от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море. Имала е дължина от 420 стадия (126 км.), ширина 3,30 метра и височина до 5 метра. Разположена е на 65 километра от Константинопол.

517 г.
Съвместно нападение на българи и славяни при което достигат до Епир, Тесалия и Термопилите.

519 г.
Българите опустошават Илирик

527-565 г.
Юстиниан I, славянските нападения се засилват, предприемат се сериозни мерки. Построени са над 300 крепости, разположени в три защитни линии: по поречието на река Дунав, в Стара Планина и в Тракия и Родопите.

530 г.
В Тракия е разбит голям български отряд. Част от пленниците са включени във византийските части, разположени в Мала Азия.

530-533 г.
Славянинът Хилвуд, назначен за стратег на Тракия, спира за няколко години нападенията на славяните. При едно от преминаванията си отвъд Дунав за да се сражава със славяните Хилвуд загива.

533-538 г.
Сблъсъци между византийци и прабългари в Мизия и Тракия.

540 г.
Масирано нападение на българи на Балканския полуостров, при което достигат чак до Дългата стена.

540 г.
Междуособна война между анти и славини.

548-549 г.
Нападения на славяни в Илирик и Тракия. За първи път е превзета крепост след обсада.

550 г.
Славяните за първи път презимуват в пределите на Византийската империя.

551 г.
Византия предизвиква война между утигури и кутригури при река Дон. Част от победените кутригури се заселват в Тракия.

551 г.
Славяните разбиват византийска войска при Адрианопол и подладат на грабеж областта Астика.

558 г.
Общо нападение на славяни и прабългари над Византия.

559 г.
Византия предизвиква нова война между утигури и кутригури.

559 г.
Аварите започват нападения срещу славяните.

562-565 г.
Създаден е Аварския хаганат начело с Баян при устията на реките Сава и Драва. В него са включени и утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни.

567-568 г.
Прабългарите от Северното Черноморие попадат под властта на Тюрския хаганат.

568-569 г.
Група панонски българи, част от войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия.

581-582 г.
Тюркския хаганат се разпада на две отделни части – Източен и Западен. Българите остават като част от Западнотюркския хаганат.

581-582 г.
Аварите започват да нападат Византия. Славяните възобновяват своите нападения, като често действат заедно с аварите.

584 г.
Първа обсада на Солун от авари и славяни.

597 г.
Солун е атакуван от славяните със стенобитни машини.

602 г.
Бунт срещу император Маврикий от страна на византийската армия, изпратена на Дунав срещу славяните. Отбраната на дунавската граница рухва. Начало на масово заселване на славяни на Балканите.

609 г.
Солун е обсаден от около 5000 славяни.

619 г.
Аварите навлизат в пределите на Византийската империя и достигат до Дългата стена.

619 г.
Император Ираклий сключва съюзен договор с българския вожд Органа (Гостун), чичо на хан Кубрат и негов регент, в Константинопол. Договора е насочен срещу хазари и авари.

620 г.
Солун е обсаден и по суша и по вода от славяните.

622 г.
Поредна обсада на Солун от славяни и авари, продължила 33 дни.

626 г.
Славяни, прабългари, авари и перси обсаждат Цариград.

630-631 г.
Гостун от рода Ерми обединява приазовските и каспийските българи в борба срещу западните тюрки.

631 г.
Междуособици между прабългари и авари в Аварския хаганат. Славяните отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.

631-632 г.
9000 българи начело с Алцег се отцепват от Аварския хаганат и се отправят към Бавария, където по-голямата част от тях са избити по заповед на франксия крал Дагоберт. Оцелелите се заселват в Северна Италия, във владенията на лангобардския крал Гримуалд.

632 г.
Създаване на Стара Велика България със столица Фанагория. Начело застава хан Кубрат от рода Дуло на племето оногундури.

635 г.
Мирен договор между военно-племенния съюз Стара Велика България и Византия по времето на император Ираклий. Кубрат получава титлата патриций.

645-647 г.
Двугодишна обсада на Солун от славяните.

651 (655) г.
Вероятна година на смъртта на хан Кубрат. Разпадане на Велика България.

VII век (втора половина)
Византия възстановява контрола над по-голямата част от Балканския полуостров с изключение на земите между Дунав и Стара планина, населявана от северите и Съюза на седемте славянски племена.

VII век (50-те и 60-те години)
Разселване на прабългарите, водени от синовете на Кубрат – Батбаян, Котраг и Аспарух.

658 г.
Император Констанс II покорява славянските племена в Беломорието и ги разселва в Мала Азия.

668(669) г.
Прабългари начело с Алцек се заселват в Северна Италия.

660-670 г.
Българите на Аспарух, вероятно около 300 000 души, се придвижват на запад и се установяват в местността Онгъл при устието на река Дунав.

678 г.
Прабългари навлизат в Мизия, Тракия и достигат до Цариград.

678 г.
Византия отхвърля арабската заплаха и планира поход срещу българите.

680 г.
Придвижване на българите на Кубер от Аварския хаганат в Битолско, Македония.

680 г.
Поход на Константин IV Погонат по суша и море срещу българите. Битка в Онгъл и разгром за византийците.

680 г.
Българите преминават Дунав и се настаняват в местността около Плиска.

680-687 г.
Заседания на Шести вселенски събор в Цариград.

680-700 (701) г.
Управление на хан Аспарух и предполагаеми години за неговото убийство от хазарите.

680-685 г.
Българите воюват срещу аварите, изтласкват ги на север от река Дунав и пръсиединяват към себе си племето тимочани. Сведения за събитията има в “Арменска география” на Анани Ширакаци.

681 (632, 679, 680) г.
Предполагаема година на образуване на българската държава.

681 г. (лятото)
Мирен договор с Византия, с който тя признава новата държава на север.

686 г. (вероятна)
След въстание на прабългарите в Панония против Аварския хаганат част от тях под водачеството на Кубер се заселват в Македония.

688 (689) г.
Война с Византия.

695-704 г.
Юстиниан II е заточен в северночерноморските земи на Византия. Вероятно през 704г. пристига в България при хан Тервел.

701-718(721) г.
Управление на хан Тервел.

705 г.
Хан Тервел помага с войска на Юстиниан II да си върне престола в Константинопол. Договор между България и Византия. На Тервел е дадена титлата кесар и областта Загоре.

708 г.
Война на хан Тервел с Юстиниан II. Победа на българите при Анхиало.

711 г.
Хан Тервел подпомага Юстиниан II с корпус от 3000 конници.

712 г.
Поход на хан Тервел срещу Византия – достига до Константинопол.

716 г.
Мирен договор между България и Византия, подписан от хан Тервел и император Теодосий III. Византия се задължава да плаща годишен данък на България. Определя се границата в Тракия, като Загоре е отстъпена на България. Подписана е клауза за връщане на политическите бегълци и се установяват търговските отношения между двете страни.

717 г.
Договор между България и Византия за съвместни действия срещу арабите.

718 г.
По молба на Византия хан Тервел помага на император Лъв III да отблъсне нашествието на арабите и да прекъсне обсадата на Цариград. В битката загиват между 20000 и 32000 арабски войни, според английски и френски източници.

718 г.
Куберовите българи подкрепят бунт на претендента за престола, бившия император Анастасий II. Императот Лъв III успява да ги върне на своя страна.

721-738 г.
Вероятно на българския престол е хан Кормесей от рода Дуло.

726 г.
Започва кодификация на византиското право при управлението на Лъв III. Издадена е Еклога, сборник със закони, представляващ базата на средновековното византийско право. През IX век сборника е пренесен и в България.

738-753 (или 754) г.
Управление на хан Севар, последният владетел от рода Дуло.

753(или 756)-760(или762)г.
Управление на хан Винех от рода Оукил, начало на вътрешно-политическа криза.

755 г.
Константин V Копроним преселва от Мала Азия в Тракия сирийци и арменци за да засили границата с България.

755-756 г.
Поход на Винех в Тракия и контрапоход на Константин V Копроним. Поражение на българите при Маркели.

759-760 г.
Поражение на византийците при Верегава. Хан Винех не се възползва от победата, вероятно затова е убит.

760(762) – 763(765) г.
Управлява хан Телец от рода Угаин.

763 г. – 30 април
Един от най-опасните походи на Константин V Копроним. Поражение на българите. Боилите убиват хан Телец след поражението.

765-766 г.
Управление на хан Сабин от Вокил. Свален с решение на народен събор.

765 г.
Неуспешен поход на Константин V Копроним срещу България.

766 г.
40-дневно управление на Умар (Умор) от рода Оукил.

766-767 г.
Управление на хан Токту.

767-768 г.
Управление на хан Паган.

768-777 г.
Управление на хан Телериг.

774 г.
Хан Телериг праща войски в Македония на помощ на славянското племе берзити.

775 г. (август)
Хан Телериг узнава с хитрост осведомителите на византийския император и ги убива.

775 г.
Поход на Константин V Копроним срещу България.

777 г.
Сваления от престола Телериг бяга във Византия, където е приет от император Лъв IV, който го дарява с титлата патриций.

777-802(803)г.
Управление на хан Кардам.

783 г.
Бунт на славянските племена около Солун и в Тесалия против византийската власт.

789 г.
Хан Кардам изпраща войски по долината на р. Струма.

791 г.
Българите си връщат областта Загоре.

792 г. (20 юли)
Голяма победа на хан Кардам над Константин VI до крепостта Маркели. Край на политическата криза.

796 г.
И България и Византия се готвят за война, но не се осъществява подготвяната битка при Версиникия. Временно възстановяване на мирните отношения, като империята се задължава да плаща годишен данък.

800 г.
Карл Велики е коронясан от папа Лъв III за император. Византия признава неговата титла през 813 г.

803-814 г.
Управление на Крум.

803 г.
Карл Велики разгромява Аварския хаганат.

805 г.
Хан Крум разбива окончателно Аварския хаганат и присъединява земи в Панония, заедно с славянските племена тимочани, браничевци, абодрити.

807 г.
Осуетен поход на Никифор I Геник към България поради заговор срещу него в Константинопол.

807 (808) г.
Поход на хан Крум по долината на река Струма.

809 г.
Хан Крум превзема Средец.

811 г. (от май до 26 юли)
Поход на Никифор I Геник към Плиска. Разгром при Върбишкия проход на византийските войски на 26 юли, при който е убит императора.

812 г.
Хан Крум изпраща славянина Драгомир за преговори за мир с Византия. Предложението е отхвърлено от император Михаил I Рангаве.

812 г.
Превземане на Месемврия и Девелт от българите.

813 г. (22 юни)
Победа на българите при Версиникия., свален е император Михаил Рангаве.

813 г. (17 юли)
Хан Крум пред стените на Константинопол. Неуспешен опит за покушение срещу хана. Българите превземат Одрин.

814 г. (началото)
Крум подготвя голям поход срещу Константинопол.

814 г. (13 април)
Внезапна смърт на хан Крум.

814-831 г.
Управление на хан Омуртаг.

815 г.
След поражение на българите с склщчен 30-годишен мир с Византия. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Уточнени са границите.

818-824 г.
Български войски спират нападение на хазарите при река Днепър.

818-819 г.
Славянските племена тимочани, абодрити и браничевци се откъсват от България и се присъединяват към Людовик Благочестиви.

822 г.
Промяна в титлата на хан Омуртаг. Новата гласи: “От бога поставен владетел”.

823 г.
Хан Омуртаг помага на император Михаил Балба срещу бунта на Тома Славянина като разбива войските му при Хераклея.

824-825 г.
Дипломатически преговори между България и франките.

824 г.
Вероятна година, в която хан Омуртаг води война на североизток с хазари.

827 г.
Успешен поход на българите срещу отцепилите се славянски племена в Панония.

828-829 г.
Незначителни сражения между българи и франки.

829 г.
Нов поход и окончателно подчиняване на славянските племена от Средния Дунав.

829 г.
Вероятно подновен договора от 815 г. с император Теофил.

831-836 г.
Управление на хан Маламир.

832 г.
Хан Маламир препотвърждава мирните отношения с франките.

832 (836) г.
Конфликт с Византия и разширение в Тракия.

836-852 г.
Управления на хан Пресиан.

837-838 г.
Поход на хан Пресиан и пресъединяване на Западните Родопи, Централна и Западна Македония и части от Беломорието към България.

838 г.
Византийското население, репатрирано в Северното Черноморие успява да избяга в Константинопол.

839-842 г.
Първата сръбско-българска война, завършила с неуспех за българите.

845 г.
Потвърждаване на мирния договор с Немското кралство.

845 г.
Чрез военна кампания Византия вероятно си връща Беломорието.

I век
Разпространение на християнството на Балканите от Павел и Андрей

IV век (първата половина)
Константин Велики приема християнството за държавна религия

343 г.
Църковен събор в Сердика

815 г.
Роден е Методий в Солун.

826 или 827г.
Роден е Константин Кирил Философ в Солун.

843 г.
Кирил постъпва в императорската Магнаурска школа в Константинопол. Там негов учител е бъдещият патриарх Фотий.

843-851 г.
Методий е управител на военноадминистративна област, населена със славяни.

847 г.
Константин побеждава в диспут сваления патриарх Анис (Йоан Граматик), привърженик на иконоборството.

850 г.
Кирил замества патриарх Фотий като преподавател в Магнаурската школа.

851 г.
Методий става монах в манастир в планината Олимп в Мала Азия, а по кусно е издигнат за игумен в манастира Полихрон.

852-889 г.
Управление на княз Борис I.

852 г.
Българско пратеничество при Людовик Немски в Майнц.

853 г.
България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав.

853 г.
Война между България и Немското кралство.

853 г.
Неуспешен поход на Борис срещу хърватския княз Търпимир.

855 г.
Княз Ростислав се противопоставя на немското католическо влияние във Великоморавия.

855 г.
Кирил и Фотий провеждат своята “сарацинска мисия” в Багдат.

855 г.
Константил-Кирил се оттегля в манастира Полихрон при брат си Методий.

855 г.
Кирил създава първата славянска азбука – глаголица.

855 г.
Покръстителна мисия на Константил-Кирил сред славяните по р. Брегалница. Покръстени са около 54 000 славяни.

855-870 г.
Сръбските племена приемат християнството от Константинополската патриаршия.

856 г.
Мир между България и Византия. След неуспешна война България губи територии: Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.

860 г.
Княз Ростислав се обръща с молба към папата да се проповядва християнството във Великоморавия на славянски език. Следва отказ.

860 г.
“Хазарската мисия” на Кирил и Методий в Херсон.

861 г.
Мисия на Кирил при аланите близо до Херсон.

862 г.
Изграждане на съюз между Людовик Немски и княз Борис срещу Великоморавия.

862 г.
Договореност между Великоморавия и Византия за изпращане на проповедници.

862-863 г.
Кирил и Методий превеждат богослужебна литература от гръцки на славянски: Изборно евангелие, Апостола, Псалтира, Молитвослова, Октоиха и Постния синод. Според някои автори тогава е създадена азбуката.

863 г.
Неуспешна война на немци и българи срещу Великоморавия.

863 г.
Неуспешна война на българите срещу Византия. Сключен е “дълбок мир”. Условията на мира са приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. Българите си връщат областта Загоре, без Месемврия и Анхиало.

есента на 863-пролетта на 867 г.
Кирил и Методий разпространяват славянската писменост във Великоморавия.

863-864 г.
Предполагаеми години на акта на покръстване. Хан Борис се покръства и приема името Михаил, на кръстника си, византийския император Михаил III.

864 г.
“Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз” на патриарх Фотий.

864 г.
Ново българо-немско сближение под покровителството на папата.

865 или 866г.
Предполагаеми години на бунта на 52-ма боляри срещу покръстването.

866 г. (29 август)
Българско пратеничество, начело с кавхан Петър, пристига в Рим със списък от 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Друго пратеничество отива при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.

866 г. (13 октомври)
Папата тържествено връчва своите отговори на българската делегация.

866 г.
Папска мисия начело с Павел Популонски и Формоза Портуенски идва в България.

866-870 г.
Полага се началото на църковното устройство на Българската църква. Римските епископи ръкополагат низши български духовници.

867 г.
В България идват немски духовници за проповядване на католицизма.

867 г.
Кирил провежда диспут с привърженици на триезичната догма във Венеция.

867 г. (май – септември)
Събор на източните православни църкви – анатема на папа Николай I.

867 г.
Папа Николай I кани Константин-Кирил и Методий да посетят Рим заедно със своите ученици.

867 г.
Българско пратиничество в Рим при новия папа Адриан II с искане за архиепископ на българската църква да бъде ръкоположен Формоза. Папата отказва.

867 г. (декември)
Кирил и Методий пристигат в Рим.

867 г. (декември)
Папа Адриан II освещава славянските книги.

867 г.
Патриарх Фотий е отстранен и на неговото място застава Игнатий.




867-869 г.
Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко пратеничества.

868 г.
Климент и Наум получават от папата духовно звание “презвитер”.

868 г.
Подобряване на отношенията между Адриан II и патриарх Игнатий.

868 г.
Папата отказва да ръкоположи за архиепископ българина Марин.

869 г.
Методий е в Панония при княз Коцел.

869 г. (14 февруари)
Кирил умира в Рим. Погребан е в църквата “Сан Клементе”.

869 г.
В була на Адриан II се разрешава да се четат на славянски литургии и други богослужебни книги, но след като се прочитат на латински. Методий е ръкоположен за архиепископ на славяните в Панония и папски легат в нея.

869 г. (5 октомври)
Открит Осмият вселенски събор. На 28 февруари 870 г. българите искат самостоятелна църква.

870 г. (4 март)
Решение на Осмия вселенски събор да постави българската църква под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.

870 г.
Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до Папата.

870 г.
В България пристига ръкоположеният от патриарха за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан). Следващите архиепископи до 918 г. Леонтий, Сергий и Григорий са българи, избрани от Синода на Българската архиепископия.

870 г.
Поход на княз Борис I срещу Сърбия. Завършва неуспешно с пленяването на Владимир-Расате и 12 велики боляри.

870 г. (ноември)
На събор в Регенсбург Методий е осъден от немското духовенство за проповядване в чужда област. Заточен е в манастира Елванген до 873 г.

870-885 г.
Нова кодификация на византийското право при император Василий I. Издават се Прохирос номос и Епанагога, приспособяващи старото законодателство към новите условия.

872-874 г.
Опити на папа Йоан VIII за връщане на България към папството.

873 г. (септември)
Методий е освободен и ръкоположен от папа Йоан VIII за архиепископ на Великоморавия.

878 г. (май – юни)
Дипломатически преговори между Рим и България без промяна на църковните реалности.

879 г. (юни – юли)
Папа Йоан VIII забранява проповядването на славянски език във Великоморавия.

края на 879 – началото на 880 г.
Фотиев (Девети) вселенски събор в Константинопол. Българската архиепископия става независима.

880 г.
Методий е изправен пред папски съд в римската църква “Св. Петър и Павел”.

880 г.
Йоан VIII позволява да се четат на славянски език само проповедите и деянията на Исус Христос.

880-882 г.
Последни опити на Рим за връщане на България в лоното на римската църква.

882 г.
Методий е в Константинопол при император Василий I Македонец.

883-885 г.
Съюз между България и Панония, която след смъртта на княз Коцел е завладяна от немците, насочен срещу Великоморавия. Българските войски опустошават пограничните области на Великоморавия.

883-884-885г.
Методий е отново във Великоморавия при княз Святополк.

885 г. (6 април)
Смъртта на Методий във Велеград. Оставя за свой приемник Горазд.

885 г.
Новият папа Стефан V обявява назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. Последния е заменен от Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски. Славянското духовенство е прогонено.

885 г.
Учениците на Кирил и Методий са прогонени от Великоморавия.

886 г.
Учениците на св. св. Кирил и Методий пристигат в България – Климент, Наум и Ангеларий.

886 г.
Презвитер Климент заминава за областта Кутмичевица. Главен център на неговата дейност става Охрид.

889-893 г.
Управление на Владимир Расате.

892-893 г.
Съюз мецду княз Владимир Расате, немския крал Арнулф и папа Формоза, насочен срещу Великоморавия.

893 г.
Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на Владимир Расате, който е ослепен и хвърлен в затвора.

893 г.
Преславски народен събор. Владимир е заменен от Симеон.

893 г.
Климент Охридски е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в областите Драгувития и Велика.

900 г.
Наум се оттегля в манастира “Св. Архангел Михаил” край Охрид.

907 г. (2 май)
Смъртта на княз Борис-Михаил.

910 г. (23 декември)
Наум умира в манастира “Св. Архангел Михаил”.

915 г.
Климент моли цар Симеон да го освободи като пръв епископ.

916 г. (27 юли)
Климент умира в Охрид.

927 г.
Византия признава патриаршески ранг на българския архиепископ.

863-864 г.
Роден е цар Симеон, третия син на княз Борис I – Михаил.

878 г. (около)
Симеон учи в Магнаурската школа.

886 г. (около)
Симеон се завръща в България.

889-893 г.
Управление на княз Владимир Расате.

893 г.
Преславски събор.

893-927 г.
Управление на цар Симеон.

893-894 г.
Константин Преславски създава “Учително евангелие”

894 г.
Преместване на тържището на българските стоки от Константинопол в Солун. Първа война на цар Симеон срещу Византия.

894 г. (края)
Първо нахлуване на маджарите в България, подтикнати от Византия.

895 г. (началото)
Второ нахлуване на маджарите в България, цар Симеон обсаден в Дръстър. Борис излиза от манастира и организира войска за отблъскването на нашествениците.

896 г.
Българи и печенеги разбиват маджарите и ги изгонват в Панония.

896 г.
Преговори между цар Симеон и Лъв Хиросфакт.

896 или 897г. (8 февруари)
Българите разгромяват Лъв Катакалон при Булгарофигон. Тържището е върнато отново в Константинопол.

896-899 г.
Симеон поема управлението на над 30 крепости към Адриатическото крайбрежие.

904 г.
Опит на Симеон да превземе Солун.

904 г. (4 май)
Договор и мир между България и Византия за границата в Тракия и Македония. Наръшки надпис.

904 г. (29-31 юли)
Арабите превземат Солун и откарват в робство 22 хиляди души.

906 г.
Константин става епископ на Преслав.

907 г. (2 май)
Умира княз Борис Михаил.

907 г.
Русите, начело с княз Олег, нападат Константинопол.

911 г.
Русите отново правят опит да превземата Константинопол, сключен е договор.

913 г.
Промени в Константинопол, управлява регентство начело с Николай Мистик.

913 г. (август)
Война с Византия. Цар Симеон пред стените на Константинопол. Сключен е договор за брак между малолетния Константин VII Багренородни и дъщеря на Симеон. Симеон е коронясан за “василевс” от патриарх Николай Мистик във Влахернския дворец с епитария на патриарха вместо с корона.

913 г.
Симеон вече се титулува като “цар на българи и гърци”.

914 г. (февруари)
Императрица Зоя отхвърля споразумението с българите от 913 г.

914 г. (септември)
Цар Симеон разорява Тракия и превзема Одрин.

915 г.
Войските на цар Симеон нахлуват около Солун и Драч.

915 г.
Цар Симеон превежда от гръцки сборник, наречен “Симеонов сборник”.

917 г.
Византия сключва мир с Арабския халифат и прехвърля войските си за борба с българите.

917 г.
Симеон проваля плановете на Византия да привлече срещу България маджари и печенеги.

917 г. (20 август)
Битка при р. Ахелой.

917 г.
Нов рагром на византийците при Катасирти.

917 г.
Българите залавят сръбския владетел Петър Гойникович и го заместват с Павел Бранович.

917 г.
На църковен събор е провъзгласена самостоятелността на Българската патриаршия. Симеон получава нова титла: “Симеон в Христа Бога, самодържец на всички българи и ромеи”.

918 г.
Поход на българските войски в Елада. Разрушаване на Тива.

919 г. (24 март)
Роман Лакапин сваля императрица Зоя и взема властта в Константинопол. През декември 920 г. става съимператор на Константин VII Багренородни.

920 г.
Проникване на български войски през Галиполския полуостров и Дарданелите до малоазийския град Лампсак.

920 г.
Николай Мистик праща писма с молба да се спрат военните действия срещу империята. До 925 г. тези писма достигат 18 на брой.

921 г.
Предложение от византийкия патриарх за брак между две от децата на владетелите.

921 г.
Българите превземат след продължителна обсада Адрианопол.

921 г. (между 11 и 18 март)
Сражение при град Пиги. Победа на българите.

921 г.
На мястото на Павел Бранович в Сърбия българите поставят княз Захарий.

922 г.
Българите опожаряват околностите на Константинопол. Преговори с Ал Махди за съюз, но без успех. Втори опит с Ал Дулафи.

923 г.
Сърбите разбиват българските войски и обезглавяват кавхана Теодор Сигрица.

923 г. (9 септември, а според някой 924 г.)
Среща на цар Симеон с византийския император Роман Лакапин пред стените на Константинопол, преговори за мир.

924 г.
Поход на цар Симеон към Сърбия и включването и в пределите на българската държава.

926 г. (втората половина)
В България пристигат пристигат папските пратеници Маделберт и дук Йоан за коронясване на цар Симеон. Признат патриаршески сан на българския църковен глава.

927 г.
България губи войната с хърватите.

927 г. (27 май)
Смъртта на цар Симеон (според някои източници – на 3 юни).

927-970 г.
Управление на цар Петър.

927 г.
Поход в Тракия. Обсадена е крепостта Виза.

927 г.
В Константинопол и Месемврия се водят тайни преговори за сключване на мир.

927 г. (октомври)
Подписан мир за 30 години между България и Византия. Призната е царската титла на Петър и патриаршеският сан на българския църковен глава. Сватба на цар Петър с внучката на Роман Лакапин – Мария (Ирина).

928 г.
Сръбският княз Чеслав бяга от България и възстановява автономията на Сръбското княжество.

928 г.
Разкрит е заговор на третия син на Симеон – Иван, срещу цар Петър.

930 г.
Бунт на първородният Симеонов син Михаил по поречието на река Долна Струма. Михаил умира внезапно, с което се слага и край на бунта.

930-931 г.
Свети Иван Рилски основавая Рилския манастир.

934 г.
Нападение на унгарците през българска територия към Константинопол.

944 г.
Роман Лакапен е свален от Константин VII Багренородни.

943 г.
Второ унгарско нахлуване и набези на печенеги в Добруджа.

948-958 г.
Няколко нахлувания на унгарци в пределите на българската държава.

955 г.
Германския император Отон I разбива маджарите при Аугсбирг.

957 г.
Константин VII Багренородни посреща руската княгиня Олга, която приема християството.

958-962 г.
Нашествие на маджарите на Балканския полуостров, като достигат до Константинопол, където са спрени.

965 г.
Преговори между България и немския крал Отон I. Договор между България и Унгария за защита на българските територии.

967 г.
Никифор Фока отказва да плаща данъка според договора от 927 г.

968 г.
Подстрекаван от Византия, киевския княз Светослав прави първия си поход в България с 60 000 души, като превзема 80 крепости в Североизточна България. В същото време формално се подписва българо-византийско споразумение.

969 г.
Втори поход на княз Светослав срещу Бъгария.


970 г. (30 януари)
Смъртта на цар Петър. Канонизиран е за светец.


970-971 г.
Управление на цар Борис II.


970 г.
Русите превземат Преслав. След това Светослав се отправя към Тракия където превзема и Филипопол.


970 г.
Започва движението на четиримата комитопули.


970 г. (пролетта)
Съюз между българи и руси. Византийска победа при Аркадиопол.


971 г. (5 април)
Пада столицата Преслав – в ръцете на Йоан Цимисхи.


971 г. (април-май)
Византийците превземат Дръстър. Княз Светослав се оттегля от България. Борис II е пленен и му е отнета царската титла.


971-975 г.
Успешни движения на българите срещу Византия, ръководени от комитопулите.


976 г.
Умира Йоан Цимисхи. Българите освобождават Североизточна България от византийците, след въстание на болярите Петър и Боян.


976 г.
Мойсей загива при обсадата на Сяр.


976 г. (14 юни)
Самуил убива брат си Арон в местността Разметаница (Дупнишко)


976 г. (края)
Цар Борис II и брат му Роман бягат от Константинопол. На границата царят е убит по погрешка.


979-985 г.
Цар Самуил покорява Тесалия с град Лариса.


986 г. (17 август)
Цар Самуил разбива Василий II в Ихтиманския проход при Траянови врата. Превзети са Верея и Сервия от българите.


986 г.
Столицата на България е преместена в Скопие.


987-989 г.
Граждански войни във Византия., успешно използвани от Самуил за разширение на държавата.


991-995 г.
Успешни войни на Византия срещу България.


991 г.
Византийците пленяват цар Роман, Самуил се провъзгласява за цар.


996 г.
Победа на българите при Солун. Проникване на българските войски до Пелопонес – на връщане са разбити при река Сперхей.


997 г.
Роман умира в Цариград. Българската столица се премества в Охрид.


998 г.
Поход на цар Самуил срещу сърбите и пленяване на княз Иван Владимир. Съюз с Унгария.


1001 г.
Повторно падане на Североизточна България под византийска власт.


1002-1003 г.
Византия си връща Тракия, Родопите, Тесалия. Войни на унгарците срещу България. Пада Скопие.


1003 г.
Поход на цар Самуил към Одрин и превземането му.


1004 г.
Неуспешна обсада на Василий II срещу Перник, защитаван от Кракра Пернишки.


1006-1014 г.
Войни с променлив успех – по-често печели Византия.


1014 г.
Битка при село Ключ. Смъртта на цар Самуил (6 октомври).


1014 (15 октомври) – 1015 г.
Управление на Гаврил Радомир.


1015-1018 г.
Управление на Иван Владислав, син на Арон.


1015 г.
Василий II превзема Охрид. Цар Иван Владислав мести столицата в Битоля.


1015-1016 г.
Поход на българите срещу Драч.


1016 г.
Нова безуспешна обсада на Перник от Василий II.


1018 г. (февруари)
Убит Иван Владислав при Драч.


1018 г. (пролет-лято)
Със сила или чрез преговори Василий II превзема всички български земи.


1018-1020 г.
Последна съпротива на български боляри: Пресиан, Иван, Никулица старши, Драгшан, Сермон и др.


1040-1041 г.
Вустание на Петър Делян.


1072 г.
Въстание на Георги Войтех.


1074 г.
Бунт на Нестор.


1079 г.
Движение в Средец и Месемврия срещу византийското владичество.

И т.н.