|
От това,което каzва6,само 20% е истина,а останалото е бла_бла прикаzки,вну6ава6ти,4е Кирилицата едва ли не е гръцка.
Значи точно кирилицата, а не глаголицата е баш българското нововъведение?
А хърватските монаси са изтупали от прахта забравената Великоморавска глаголица?
--------------------------------------------------------------------------------
Вероятно да. Глаголицата е творение на ексцентричен ромей.
Глагилицата не е нито моравска,нито хърватска,както уто4них ве4е,а .Нито Кирил е "ексцентри4ен ромей",а е българин или полубългарин по проиzход.Сре6тал се е с цар Борис.И първото място където са просве6тавали е било йугоzападна България/дне6на Македония/,а не Великоморявия.Но да не zабравяме,4е и самата Великоморавия е преминавала ту към българска,ту към немска страна.Сре6тат се и иzтрити глаголи4ески текстове,върху които след това се е писало на Кирилица,което оzна4ава,4е и двете аzбуки са били иzполzвани,като Кирилицата постепенно иzмества Глаголицата.
Освен това,как 6те обясни6 типи4но българските букви Щ,Ч,ь,Ъ,Ж,Ш и двугласните,които са както в Глаголицата,така и в Кирилицата?В гръцкия даже не съ6тествуват такива двугласни.
Според Шафарик (Ueber den Ursprung und die Heimat des Glagolitismus, издадено в Прага 1858 год.) развитието на глаголицата може да се раздели на два периода: древен, който се простира до XII век и нов от XIII век. Двете тия глаголици се различават помежду си и по самата конструкция, и [по] начертание. Глаголицата от първия (древния) период се състои от букви, които са околчести, както и латинските във времето на Карл Велики, а тия от втория период са ъглести, като латинските от готическата наречена фактора (направа, произведение).
Освен това глаголицата от първия период има 38 букви, а глаголицата от втория период има само 32. Шафарик нарича азбуката от първия период българска, защото писаните с нея паметници принадлежат на Македония и на съседните й страни (на манастирите в Атонската гора, Охрид, Бояна и на манастира Св. Йоан Рилски), а от втория период азбуката нарича хърватска, защото паметниците на новия период принадлежат на Хърватско или на приморската адриатическа Кроация в смисъла на Константин Багрянородни.
Кога и кой е съставителят на глаголицата не се знае. Шафарик мисли, че Св. Константин е изобретателят на глаголицата, която е черпена от финикийската и еврейско-самарянската писменост. Но Копитар, Григорович и Фр. Миклошич утвърждават, че глаголицата е съществувала още в онова далечно тъмно доисторическо време между славяните, когато те са били в Азия и че глаголицата е употребявана от славяните (старобългарите) още във време на поганството им. Това мнение е вярно и утвърждава се от нашите домашни свидетелства.
Глаголици има от два вида: окръгла и ъглеста, стара и нова. Но тая мъчнотия се изравнила донегде (ако и не окончателно), когато се видя, че с окръглата или старата глаголица са писани паметници на старобългарски език, а с ъглестата или новата глаголица - на хърватски език. Освен това в новата глаголица липсват някои букви, когато в старата глаголица не липсва никаква буква. Но изворът и на двете азбуки е един и същ.
В настоящата таблица са представени и двете тия старобългарски азбуки - глаголица и в двата си вида и кирилица, ведно с изричането на буквите.
Първото свидетелство е: , от което, както казахме и по-напред, ясно се вижда, че нашите стари, преди да се покръстят, са имали някакви си резки и някакви черти, с помощта на които те са чели и гадали. Но до каква степен са били развити и усъвършенствувани тия резки и черти? Имало ли е писана с тях литература? - Тия въпроси остават още тъмни.
Колкото до това дали Св. Константин при съставянето на своята азбука е можал да си послужи нещо и с тия черти и резки - второто свидетелство от същия Черноризец Храбър хвърга светлина и дава разяснение. “… , От тия няколко думи, която се отнасят до Св. Константин, се вижда, че той при съставянето на азбуката си взел е нещо от тия резки и черти и, вижда се, взел е белези за тия гласове, които са свойствени на славянския език, а които липсват както в гръцкия език, тъй също и в гръцката азбука.
Вторият въпрос е бил предмет на дълги разисквания. За да се разреши той, трябвало е да дойдат на помощ всичките славянски авторитети по историята и филологията. Историческото развитие на самия въпрос е следующето.
Гелазий Добнер още в миналото столетие (1758 год.), като се докоснал до старостта и първенството на тия две азбуки, доказвал е, че глаголицата е по-стара от кирилицата и че глаголическата азбука е същата Кирилова азбука. Срещу такова мнение въстана Добровски, който е утвърждавал, че глаголицата е много нова азбука и сътворена в XIII столетие от латинското духовенство, само и само за да отцепи католическото славянство от останалия славянски православен свят. Пред авторитетния глас на великия славянски историк, гласът на Добнер се не чу; това убеждение се прие от учения свят още по-лесно за положително, понеже тогава нямаше още никакъв глаголически писмен паметник, който да е по-стар от тринадесетото столетие. Но това мнение не можа да остане за дълго време господствующе. Наскоро падна в ръцете на Копитар първият глаголически писмен паметник, писан на същ български език с окръгла глаголица. Тоя паметник беше тъй нареченият - Glagolita glozianus - Клоцов глаголаш, който се нарича така според името на граф Клоц из Триест, притежатели на тоя паметник. С това оръжие в ръце, на Копитар беше лесно да победи мнението и утвърждението на Добровски. От това време (1836 г.) се почнува нов период за глаголицата: тя обърна върху си повече мнението на славянските учени. Най-после Шафарик в 1859 г. се изрази, че мнението на Добнер е вярно, според което мнение глаголицата е по-стара от кирилицата и че първата е съставена Св. Кирил, а втората - от Св. Климент.
|
Re: Славянска ли е глаголицата [re: XpиcтoTaмapин]
