1/Църковнославянски език няма.Този термин както и подобните нему "старославянски","общославянски" и др.подобни се изпозват за отричане на факта,че всички глаголически и най-ранни кирилски писмени паметници,дори и когато подобно на т.н.Пражки листи,Ммюнхенският и други абецедари, са написани векове след времето на Св.Св.Кирил и Методий и далеч от Преславската и Охридската школи все пак в една или друга степен носят признаците,че езика който са знаели двамата братя и са кодифицирали в създадената от тях писменост и първи преводи на богслужебна книжовност е бил дълбоко българизирания славянски диалект говорен в някогашна югозападна България/дн.Серевна Гърция и Македония/
/впрочем надникнете във форум Македония там в момента тече една интересна дискусия за българският език/

2/Едва ли бихте били толкова уверен че учениците на Св.Климент Охридски не са били от "прабългарски"произход ако още от онзи момент когато за първи път започвате да учите българска история и навсякъде по-нататък когато се срещате с ранната история на българите и България,както и с българистичното начало в хуманитарните науки,съответните знания се експраполират върху истината,че още между 668 и 680/685 г.на Балканите възникват две български държави-държавите на братята Исперих и Кубер-,които окончателно се обединяват през последната четвърт на VІІІ век и са основа за българското историческо присъствие на Балканите през следващите 12 века.
Но и без това си струва да се замислите доколко е валидно вашето предположение за произхода поне на част от Климентовите ученици,след като техния учител отива в "третия дял"на България управляван от българите Курт , Домета/80-те години на ІХ век/,комитите Таридин и Дристра ,и вероятно олгутаркана Теодор/90-те години на ІХ-началото на Х век/ и българският род на комитопулите/поне от втората четвърт на Х в--1018 г. с техните приближени Кракра,Елемаг/Елинаг/,Ивац,Гавра,Нестонг и брат му Сермон.

Не зная дали изискването да се знае българо-славянският език е било част от задължителната служебна характеристика на тогавашната светска администрация,но поне намерените във Велики Преслав четири надписа на български или гръцко-български език "военни" надписи насочват към други представи за съответните евентуални изисквания и подготовка на висшия,средния и нисш състав на българската войска от първата половина на Х век.