Здравей Василе

Как приятелю да използват българските историци книгата на Менчен- Хелфен след като...тя е на английски език а аз имам своите подозрения,че владеенето на чужди езици не е сред техните добродетели.
Сиреч и те са като мен горкия,но аз съм си любител-старинар и човек извън науката ,нещо което подчертавам толкова изрично и толкова често, колкото често те ,особено любимия ми "доктор" и професор"Б.Д.,се думкат в гърдите че са "академични" учени.
Убеден съм,че между онези които претендират че са елита на съсловието и върха като интелектуалци-историофилософи,най-вероятно на пръстите на ръцете се броят които владеят СВОБОДНО а не на келнерско равнище, поне един чужд език/извън "родния" руски/
Да не говоря за задължителните за българският историк старобългарски,старогръцки и латински.
Имал съм поне няколко случая досега да констатирам,че въпреки изтежко цитираните в някои от трудовете им, като уж ползвани извори например византийските хроники поместени в поредицата монумента германика от първата половина на ХІХ век,това или онова горкичко академично създание е ползвало всъщност публикуваните "ин екцерптус"преводи от Извори за българската история.
Може би ще се запиташ как съм го установил при повече от скромните ми чуждоезикови знания ?
Има си начин.Вярно че не е академичен а от дедуктивната школа на Шерлок Холмс обаче действува общо взето безупречно.
1/Както е известно книжния фонд на българското книжовно дружество,превърнало се по-късно в БАН започва да се трупа след 1878 г.т.е. във време когато издадените през 30-те години на ХІХ век томове на Монумента германика едва ли са се издавали и продавали подобно на романите на Джаки Колинс.
С други думи аз дълбоко се съмнявам дали в билиотеката на БАН или другаде някъде у нас изобщо ги има тези томове.
2/И да ги има пак не се ползват въпреки присъствието им в съответната библиография поне от повечето цитатници.Това се разбира от историографските им тези в онази част от тях в която се опират на историческите извори,където веднага идват доказателствата,че те ползват именно ИБИ а не МГ,защото съдържанието на тезите показва именно "ин екцерптус"използване на конкретната хроника/ИБИ/ ,а не цялостното познаване на пълния й текст/МГ/
Както да е Бог да е с тях,а сега за това което ми пишеш.
За откъсите от М.Х-веднага не мога да заема отношение.Трябва да ги "предъвча" с помоща на речника ,защото на този етап разбирам само най-общият смисъл.
Иначе за езика на хуните моето мнение най-напред и най-вече се отнася до предполагаемата тюркоезичност на хун ну/сюн ну/.
Тук любимия на българските историци Лев Никалаевич Гумильов е направо уникален.Тъй-майсторски е уйдурдисал съответният откъс от книгата си " Хун ну"/1962 г/,че простосмъртния читател не може да разбере какво иска да каже.
Започва да признаем ,с истината че тюркоезичноста на хун ну не е доказана.....преминава през ретроспекция на мненията "за" и "против" тюркоезичноста на хун ну и.... завършва с йезуитския доказ че "единствената" известна хуннуска дума "сагдак"/ботуши/,макар че я нямало ни в тюркския ни в монголския лексикон пак си била тюркска...ерго хун ну са тюркоезични.

ОТ ЕДНА САМО ДУМА !
Ама това ,че в китайските хроники има известни други думи като шанюй/владетел/, "джуки"/мъдър/, хуян/заяк/ и други думи на хунну с различно значение и употреба и те НЕ СЕ СРЕЩАТ във военноадминистативната титулатура ,ономастиката и пр.лексикон на древните тюрки,И НЕ СЕ ЕТИМОЛОГИЗИРАТ с древнотюркския език очевидно няма значение за ноосферния Гумильов.

Но магистер дискит и нашенските херодотовци на които според парцелирането на древната ни история на зони и отговорности се е паднал старобългарският проблем един след друг се позовават на Гумильов за тюркоезичноста на предците ни.
Разбира се проблема е по отдавнашен ,но тъй дойде думата пък и е вярно че го използваха до 1989 г.

За Безмер-пише го, да ! И не само в сканирания файл на Именника но и в трите преписа на летописа-Уваровия,Погодиновия и Московския.Но това не е аргумент срещу мнението ми ,че то е от книжовен произход и дано в скоро бъдеще имам възможност да го защитя по надлежния начин.