Здравей Добрине,
това за етруските и така да е, доколко е 'релевантно'? Нали, покрай тюркския, и готския, и тохарския също образували мн. число с -ар. Какти и лезгински и други изт. кавказки езици според Добрев. Остави ги пантюркистите да се занимават с етруските. Те не са придирчиви и всички, което каквото им бъде подадено, ще го налапат.

А тази статия за "яфетическите" езици не знам откъде си я изкопал. Споменават Марр, който е от 30-те (?) на 20 век, като някаква си крайна инстанция по повод на прабългарския. Такава класификация, "яфетически", е отречена от лингвистиката, защото се основава на типологически, а не на генетически сходства. Същата е и историята с "туранските" езици (където прабългарския също е редовно поставян), включващи според Макс Мюлер монголски, тунгуски, тюркски, уралски, ескимоски, чукча, кавказки, както и тибетски, дравидски, малайски и още един куп не-индоевропейски и не-семитски езици... Но това е от средата на 19 век. Защо се рециклират подобни неща и защо се позовават хората на такива 'авторитети'? Вече е ясно и че и такова деление като "урало-алтайски" не съществува, и че уралския се смята за отделна от индо-европейските и от алтайските езици група, която е била в продължителен, хилядолетен контакт с последните. Сега последното, което научавам (следейки дискусиите на лингвисти в sci.lang :) ) е, че и на алтайския се гледа като на Sprachbund, т.е. отрича се общ произход на тюркския и монголския. Като че ли ще им бъде издърпана чергата под краката на нашите родни хунолози, алтаисти. Няма да могат да се крият зад наметалото 'турански', 'тюрско-алтайски' и т.н., и ще трябва най-накрая те да се изяснят какво разбират под 'прабългарски'.

Поздрави,
Васил