Германците не са стигнали до Москва за едно лято, а в края на ноември. А и Власов е започнал да се бие на тяхна страна след пленяването му през лятото на 1942-а, а не през 41-а година. Колкото до военните заводи... как да ти кажа. Били са предостатъчно. Това е една от причините немците да издаянат толкова дълго - след като са ги завзели, тези заводи са работили за тях.

Забравяш, че финландската линия "Манерхайм" е била обявена от всички светила по онова време за непревземаема. А Червената армия за три месеца зима я е пробила. Вярно, с огромни жертви, но я е пробила. Така че имаш не опит за анексиране, а нещо повече. Ако погледнеш картата, ще видиш че и в момента част от тогавашна Финландия е в Русия...

Освен това, в далечния изток има не просто отблъснато настъпление, а изцяло унищожена цяла японска армия. Всъщност, това е първия на света блицкриг, проведен познай от кой... Жуков. Според Суворов Жуков се опитва да направи същото през 1941-а, обаче не успява, защото немците го изпреварват.

Трудно ми е да се съглася, че изведнъж по време на жестока война като Втората световна, някой може да стане свръхсила. Особено след зверските загуби в началото й. Много по-вероятно е обратното - някой е бил свръхсила и е искал да пребие другарчетата. Понеже все пак няма достатъчно сили, за да смаже лично всички, наема един идиот, който ги мрази заради предишното голямо меле, помага му да позаякне и го насъсква срещу тях. Добре, ама идиота се усеща и в пристъп на яд зарязва останалите и се нахвърля срещу баш бабаита, като го рита с всички сили в топките точно в момента, в който нашият юнак се готви да му свали главата. Е, след такъв удар трябва доста време да се освестиш, което обяснява и началото на войната.

Другото е като по филмите - хващат нашия герой, скъсват го от бой, след което той се свестява, ядосва, тренира малко и разказва играта на лошите. Това просто няма как да стане. Защото ако не си готов по време на нападението, никой след това няма да те остави да се съвземеш. Пък и съвземането е изключително бързо - прочети например какво се случва на великия Манщайн през есента на 41-а година, когато се опитва да стигне до Ленинград. И това сам си го казва, без бой - пише си го черно на бяло в Загубени победи.

Та така...