|
Искам тук да изразя мнението си, че статистическият подход във физиката е изцяло погрешен. Мисля, че колкото и да наблюдаваме някакво повтарящо се (каквото и да означава това) събитие и колкото и пъти то да се случва по (привидно) един и същи начин, това всъщност не води до никакъв извод за това по какъв начин ще се случи събитието следващият път.
Тъй като имаме възможност да наблюдаваме кое да било периодично случващо се събитие само краен брой пъти, тогава винанаги остава вероятност всъщност да сме наблюдавали само много частни случаи. Ако приемем времето за безкрайно даже остава възможността да няма каквото и да било правило определящо събитието.
Най-интересен ми се струва случая със големия взрив. Големият взрив (ГВ) е върха на спекулациите. Изключително краткият интервал от време, през който сме наблюдавали, че вселената се разширява (в големи мащаби говоря естествено), не ни дава никакво право да твърдим, че това е продължавало и преди нашите наблюдения. Някои ще оспорят това с довода, че не бива безпричинно да се усложнява теорията; тоест да се предвижда, че преди наблюдеията вселената е била в друго състояние. Но нима е за предпочитане спекулацията, че всичко е протичало така, както протича сега?
Ние не знаем отговорите на много въпроси. Откъде се е пръкнала вселената? Защо съществува? Защо физичните закони са именно такива (ако са)? Защо вселената се разширява? Защо темпа на разширение нараства? Защо са именно такива константните величини? Защо материята е разпределена неравномерно из пространството?
Защо при цялото си невежество твърдим, че сме сигурни, че вселената е започнала с взрив еди кога си? Мисля, че извн времевият инервал от няколко хиляди години (а може и да са само около 100) нямаме право да правим каквито и да било изводи за състоянието на вселената.
По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия. За никой минал момент не можем да сме сигурни.
Тези размисли всъщност навяват на КМ. Аз съм си детерминист - смятам, че времето един вид е завършено, от началото до края (не е задължително да е ограничено). От една "външна" гледна точка (била тя абстрактна) всички събития вече са се случили. Във битието не се съдържа вероятностен елемент.
Но детерминизма ми е специфичен. Наричам го безразличен детерминизъм. Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими. Има само едно възможно бъдеще, с конкретни събития - цяло и завършено. Но това не означава, че събитията се определят едно от друго.
Знам, че идеята е твърде радикална. Не очаквам да се хареса на някого. Всъщност очаквам да разочарова детерминистите, които я прочетат. За да докажа, че е вярна са ми необходими две неща: Първо нищо да не показва че е невярна. И второ - да няма друг вариант (всички възможни други варианти да съдържат непълноти, излишъци, или несъответствия). Първото мисля, че се личи. Второто аз за сега интуитивно го "виждам". Надявам се да мога да го изразя ясно и логически последователно един ден :)
Копирам си темата от клуб физика. Може би е по-скоро за тука.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|
физичните закони - спекулация
