|
Тема |
Re: Една идея [re: mmm] |
|
Автор |
lvn (пристрастен) |
|
Публикувано | 19.12.07 22:05 |
|
|
Вярно е, че света е опознаваем единствено поради моето съзнание. Но тук трябва да отделим нещата, съзнанието може да бъде разглеждано като латентен носител. И без духовният огън, не може да бъде проявено.Науката не знае нищо за съзнанието, както и за мисълта. Източната парадигма, обаче казва, че човек притежава тяло на мисълта, и се разглежда като нещо напълно реално. Ние трябва да приемем съзнанието като нещо много по-мащабно, но да не го приравняваме към осъзнаването. Всичко това, което психологията разглежда като изменено състояние на съзнанието и обикновено състояние на съзнанието не трябва да бъде разделяно на висш план, но то вероятно е латентно. Мисълта е нашият отличителен знак, докато съзнание вероятно притежава всеки атом във вселената. Ето малко ключе към проблема. Света съществува сам по себе си, но там където разумът е непроявен, там е света е неосъзнат. При нас е проявен и благодарение на това успяваме да го осъзнаваме. Всичко това, рабира се ни най-малко не доказва, че света е различен от проявеното в съзнанието ни. Но неосъзнато усещаме, че е така. И е така и не е така. Защото е много повече. Можеш да разглеждаш разума и като сособ на съзнанието да осъзнае само себе си.
___
|
| |
|
|
|