|
Тема |
Re: Една идея [re: тaka] |
|
Автор | mmm (Нерегистриран) | |
Публикувано | 12.12.07 19:37 |
|
|
Не виждам с какво ти помага представата за "възникване на съзнание" чрез представата за "свят с далечна предистория". Тези двете са нищо повече освен начин за субектно описание на "мой свят". Този начин с нищо не е привелигирован спрямо кой да е друг начин. Даже напротив - само-провъзгласявайки се за детерминиран (от предходния "свят"), означава сам да си нахлузя рамки и капаци на очите, чрез прехвърляне на отговорността от мен към "света". Отхвърляйки себе си като субект на света, аз-ът се само-отрича, превръщайки се в освободено от отговорности нищо. Това само представно-хипотетично. Горните ти твърдения обаче са вътрешно противоречиви:
"Възникването на моето съзнание е началото на моя свят."
Горното има смисъл само ако си представим свят, който не е мой (там възниква моето съзнание) и свят, който е продукт на моето съзнание - мой свят. Да, но моето съзнание е част от моя свят, след като го споменавам изобщо (представа за съзнание). Получава се противоречие. Не е възможно съзнанието да "възниква" някъде, защото всяко някъде или някога, включително и до-историческия свят е продукт на моето съзнание.
|
| |
|
|
|