Няма как да се възрази, но това не е решавало въпроса.

Отникъде не значи, че "решаването на въпроса" следва да се предрешава в "синтеза на отговора", който си остава дискурсивен, което ще рече - условно-интерпретативен. По-скоро въпросът и необходимостта от неговото "решение" са именно конкретно-екзистенциални - и той (отговорът)изхожда от отговорността да поемеш или не определена интерпретация, която би могла да важи (истинно) едва в последствията на една такава поета отговорност! И никога преди това, т.е. задължаващо извън акта на едно такова поемане.

И тук спора не е само до таковостта му, а изобщо до неговата битийност.


Правилно си забелязал, че таковостта не предшества битийността, т.е. наличието на нещо изобщо. Но пък и наличието на нещо, което ни задължава изначално да мислим и интерпретираме не предопределя същностно какво точно е това, което мислим и интерпретираме, нито как точно да се доберем до него. С оглед на проблема за "безсъзнателното" напр., поемането на неговата концептуална тежест в дискурса би било акт на съзнателно поета отговорност да го допускаме в по-нататъшните си експликации или не, а не от някакво си илюзорно "битие на безсъзнателно" самО по себе си... Изобщо, щом един път подредбата (конституцията) на реда в света е забелязана като плод на интерпретация, категорията "свят извън съзнателния избор на интерпретиращ" се превръща в метафизична безсмислица.