Време е да оставиш бинарните опозиции от-света. Бинарна в пределен смисъл е единствено опозицията "субект-свят". Аз не казвам че съм прав, понеже той не е прав. Аз казвам, че от гледна точка на действителността на изказването им, всички интерпретативни възможности са равноправни. От това следват поне две неща: 1) Снема се разликата между теория и практика в абсолютен смисъл; 2) Отпада необходимостта на т.нар. "закон за изключеното трето". Тогава общата форма на истината се изказва парадоксално, от гл. т. на различието (светът е такъв и същевременно "таковостта" му е само пожелателна!) - а това предполага не изключващ синтез съобразно предпоставеността на същностите/тъждествата, а подразбиращ се конюнктивен синтез.