благодаря за уточненията. Така поне е ясно защо не се разбираме. Тук аз-а го употребяваме в съвсем друг смисъл от онова което си дефинирал. Той със сигурност не е "онова което другите виждат в мен", а е онова от името на което говоря и мисля. Другите имат достъп само до онова, което им говоря, а не до аз-а ми :). Най-просто казано, аз-ът е моята мислимост като себе си! Самоидентификацията ми със себе си. Тази идентификация е винаги съзнателна - няма несъзнателен аз. Когато човек е объркан (полусъзнателен в примера ти) той губи аз-си, и тогава именно говори несвързано, не си знае името.
Тъпо звучи, но това ни е критерия за човек в съзнание - да говори свързано и да го разбираме, т.е да има читав аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите