Бе некои хора бъркат изначалния подтик изобщо да интерпретират, със съдържанието на интерпретираното по същество. Това е не-философско и порочно смесване на нивата: поемането на изказване за света не принадлежи на някакъв априорен, съдържателен образ на света, а самото то интерпретативно създава света като образ. Съотнасянето с дофеноменалните начала на "опита" (неслучайно го поставям в кавички!) същевременно не предопределя света/феномена преди акта на определянето му в изреченията на възможния опит. В това е великият парадокс, който се забелязва само феноменологично. Затова и Хайдегер е нарекъл феноменологията, единствена забелязваща хипостазността на възможния опит спрямо действителния, "самата философия".