"допълвам 4е извън твоето и моето има друга реалност.шизофрениците имат два Аз_а"


Нещо го "има" само относно субекта си, а не относно други обекти. Аз съм първата и последна инстанция, конституираща какво го има и какво - не. Постави се на мястото на шизофреника, а не го разглеждай като обект. За него винаги има една реалност - онази, изповядвана от текущия му аз. Примерът ти впрочем показва, че аз-ът е неделим, а не че "има" много реалности спрямо някакъв хипотетичен супер-Аз. Имаме пример за много азове в един човек, но нямаме пример на един аз в много хора.


"Ако изпаднеш в краиност, 4е твоето съзнание не приема от вън, нова информация,която да преработва.то ти Ще отре4еш влиянието на външната среда и развитието на 4овешкия интелект."


Аз просто нямам критери за вътре-вън. Без "външното" аз съм нищо. Без мен външното е нищо. Кое ще нарека мое и кое - чуждо е случайно вменяване на качество - постулираме някакви твърдения спрямо някакви цели. Ако използваме твоя език - в момента на преработката, новата информация става част от моя осъзнат свят. Нямам никакво доказателство че тоя свят си е там и без моята "преработка". С други думи е много по-точно (без-условно) да се твърди, че преработката ражда света, отколкото че света е независм от субекта си.


"За моята.която се съпоставя с тяхната . и открива прилики и разлики"


Точно тази съпоствка се извършва от използвания език. Тук затова твърдим, че езикът пред-задава "реалността". Има много примери които показват как хем се разбираме, хем въприемаме коренно различна реалност. Чистото субектно възприятие обаче е непредаваемо езиково. Все едно да обясниш вкуса на шоколада на някой който никога не е виждал шоколад.
С други думи, онова което наричаме обективна реалност е плод на езиков консенсус между много говорещи. А не е нещо, което си е там и без говорещите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите