Промяната е нещо, което съзнанието констатира. Тя не може да се прилага към него самото. Субекта е лишен от всякакви качества, освен на фиктивната си роля на "познаващото". Когато предположиш променливост в опознавателната способност на съзнанието, с това вече езиково постулираш непроменящ се външен свят, по който съзнанието сърфира.


"Ето ти разлика, този свят е преднамерено проявен в твоето съзнание. "

Аз нямам проблем да си затворя очите и преднамерено да си представя свят. Проблемът ми е как да докажа, че очите са ми отворени и че светът ми не е преднамерен сън на някой друг със затворени очи :). Дори и с отворени очи, светът е проявен пак по моя воля - аз съм този, който го интерпретира, демек проявява, нали?


"По същият начин света съществува в латентна форма извън проявата си в ТВОЕТО СЪЗНАНИЕ"

А това е интересна платоническа интерпретация. Значи светът е компютърна програма, която чака да се появят данни (съзнанието) за да работи. Може и обратното - съзнанието да е латентно (програмата), а светът - даните. Това на шега. Най-големият проблем обаче е, че "латентата форма" на света е също идея, която си плаче за съзнание. Просто е безсмислица съзнателно да се доказва свят без съзнание, пък бил той и латентен. Онова, което е в нагледа е че свят без съзнание няма. Защо по условие да допускам такъв? На кой филосфски въпрос това допускане би отговорило?



"и съзнанието не съществува извън самото себе си."

разбира се - съзнанието е фикция - карикатура на себе си.