Пич, аз гледам на нещата от неврологичната им гледна точка.
Всяко понятие може да се редуцира до така наречените (от мене :-) "нередуктивни елементи (понятия)" - квантите на разума!
Последните са субективни понятия. Те се определят САМО от опита. Те биват образни, слухови, обонятелни, вкусови и такива усещани от допир с кожата (например така родените слепци "опознават" предметите "визуално" - нищо, че не могат да ги регистрират чрез очите).
Всички сложни понятия (АМА ВСИЧКИ) са чисто и просто съвкупност от всичко това, което е натрупал опитът ти (най-вече от визуалното сетиво :-).
Разпознаваш един предмет и му даваш име (мога да си изричам нещата с каквито искам звуци, т.е. да им "лепвам" асоциативен звуков етикет), които звуци ларингсът ми позволява да генерирам. Е, някой може да каже, че има така наречените "оптимални" и "ефективни" фонеми (и звуци), ама това са подробности :-)
Та като цяло всяко мислене е "образно" (+ всички други сетива, но те учавстват по-малко в процеса мислене).
Например когато съставяш синтезна мисъл, ти не създаваш нещо "ново" в главата си, а просто рекомбинираш "нередуктивните си елементи" (всичко натрупано от опита - от наблюдението на света) в нов ред и така "създаваш" нова мисъл.
Как иначе можем да помним толкова много неща, ако невроните си остават що-годе същите на брой през целия ни живот (противно на общото схващане - главата ни регенерира неврони, но много рядко и много малко)? Когато измислиш нещо ново просто "връзките" в главата ти се реорганизират - не се "появява" нещо си от "нищото" :-)
Готиното обаче е, че хората развихме способността да си "играем" с визуалната (и не само) информация постъпваща от сетивата в мозъка ни. :-) Оттам и са дошли символчетата, които ползваме за да "компресираме" понятията :-) Когато се "свикне" със символите (т.е. когато подсъзананието ги "помисли" за мноогоо важни за оцеляването ни) - тогава и започваме да боравим с тях лесно (математиката е един добър пример). Само не трябва да се забравя какво стои зад символите (думите) - трябва всяка дума (символ и т.н.) да може да бъде редуцирана до своите "нередуктвини елементи", инак показваме, че не знаем пълното значение на думата. :-)
А за езикът - ми това е просто средство за пренос на информация за състоянието на мислите ни. Засега езикът е доста ефективен, но не "чак толкова". В бъдеще, можем да развием (по-точно технологията да развие) способността да си предаваме мисли директно, без да ползваме езикът като посредник.
Така, че между език и мислене има огромна разлика. Точно тази разлика ни кара да не се разбираме през повечето време. Ама не е само тази разлика е виновна - понякога има разлики в САМОТО ни мислене :-))
Аааайде.