Да съгласен съм, но мисля, че това е едностранчиво.
Аз пак напомням и ми се иска най-накрая да уточня като за последно, че правя разлика между МИСЛЕНЕТО МИСЛЕНО КАТО СУБСТАНЦИЯ, която е набора от "материали", форми, инструментариум - тогава, ако се приеме, че този набор е статичен и не би могъл да се развива или пък закърнява, а просто частите му са нещо, което може да се изявява или чака причина да се изяви, добре. НО..., ако се замислим тези "дедености", като че у един са развити по-добре така, а у друг иначе. Имама математически умове и художници да речем. Тук говоря за МИСЛЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВАЩО ВЪВ. Нагледно: като един балон, който има определени възможности за изпълване - качествени и количествени - но от тях зависи и формата му... Е добре, аз считам пък че може да се гледа и така на нещата - че едно мислене (може би вече трябва да се говори и за съзнание, но не в смисъла на Фройд, като съзнавано или не, ами като нещо вторично и индивидуално, Аз-ът, пък и за едно колективно съзнание също) може да бъде вкарано в едни такива хомоти като тези на езика. А си и мисля, че наистина сравнението с хомот е правилно, защото ако изключим някои спицифични начини на осмисляне (като например мисленето в образи), смятам че това мислене търпи своите последствия. А те пък са много интересни, ако се отнесат до езика, а не някой друг фактор.
Тук остава открит и въпроса какво разбираме под език. Ето нотите, жестовете, математическите формули и знаци, С++, знамената с герботе си, а защо не и до някъде изкуството. Въобще всичко, което съобщава нещо език ли е?

This is the CENTRAL SCRUTINIZER . . .