A o.k. Разбирам в какъв смисъл говориш.

Но все пак нещо ме притеснява от терминологична гледна точка. А именно изпозването на думата "мислене". Тази дума трябва да се различава според мен от термините "представа", "чувство", "конкретно възприятие"("наглед").
Да кажем някой казва думата "роза". Аз си "представям" една червена роза, с по-голяма чашка (значи по-зряла). Някой друг, който стои при нас и също чува същата дума, си "представя" при звука на тази дума, не червена, а примерно бяла роза и не с голяма чашка, а с пъпка (млада роза), освен това, при него представата може да е свързана с непятен спомен от убождане, или от нещасна любов (когато е давал розата на някоя мацка, а тя го е отхвърлила) и т.н. и т.н.
Всичко това е строго индивидуално. Това, което е индивидуално, аз наричам "представа". Тя има конкретен характер, свързана е със спомена. Тази роза, която аз си представям, когато някой каже тази дума си има много листенца, конкретна форма и т.н. - тя е уникална и е само моя. Аз не мога да ти я споделя. Другата роза (онази бялата, на другия човек) също е конкретна и тя си е само негова и уникална. Чрез езика тези представи не могат да се предадат, защото са индивидуални (строго), конкретни са и имат нагледен характер - точно заради последното, те могат в най-добрия случай да се нарисуват.
Как тогава се разбираме чрез езика, след като със всяка дума е свързано за всеки човек, строго индивидуална, конкретна предства, покрай която вървят строго индивидуални чувства-асоциации. Поради индивидуалността и нагледността си те са несподелими.
Отговорът е, че освен представи, към думите са свързани и понятия.
Когато прозвучава онази дума ("роза") ние "разбираме" за какво се говори благодарение не на "представите" за рози, които са строго индивидуални, а благодарение на "понятието" роза, което е едно и също и за теб и за мен и за всеки. Това понятие е мисъл. В него се съдържа, че предмета за който говорим е растение, храст, притежава стъбло листа и цвят, чвета му е ценен заради карсотата си и т.н. Разликата между понятието и представата е, че първото няма нагледен характер, не е конкретно, а абстрактно, не е индивидуално за всеки, а е общо за всички, точно поради това е и споделимо. Тозно заради това ние се "разбираме" с помоща на понятията.
Тези характеристики, които са присъщи за понятието (,че е общо, абстрактно е, споделимо е) отличават "мисленето", както аз разбирам тази дума, от формите на психологията (които принаделжат на индивидуалния субект). Другите форми са съждението и умозаключението. Формите на психологията пък са представата, волята, усещането, чувството за приатно и непрятно и пр.

Ясно е, че в човека всички тези неща протичат заедно. Онези нюанси за които говориш от поезията (за женствената роза и пр.) са възможни благодарение на представата и чувството. Но от друга страна във всяко изкувство има и мисъл - да кажем сюжета, логиката на историята. Това, че Ромео и Жулиета са момче и момиче, които са влюбени един в друг и родовете ми враждуват спада към мисълта. Това, че очите на Ромео се превръщат в звездите на небето за да съзерцават Жулиета, или това, че "балканът пее хайдушка песен" спада към чувството и представата. Последните са конкретни (така да се каже цветни). Мисълта е сива. Но ние се разбираме чрез мисълта. Със нея именно се занимава логиката. С представите, чуствата, нагледите се занимава предимно психологията.

Според мен е гршка (като чели не само терминологична) да се смесват формите на "мисленето", т.е. логическите форми, с формите на индивидуалното съзнание, т.е. на психологията.