Харесва ми начинът,по който пишеш.Наистина и аз съм разбрала за себе си,че чудеса няма-такива като хапчета,препарати за сваляне на мазнини,супи без калории и т.н.Аз лично в момента уча философия,с надежда и тенденция да се прехвърля психология,някой хубав ден...и в написаното от теб,дали преписано от книжки за мен значение няма,след като самата аз не съм ги чела...виждам много смисъл.И при мен положението е сходно с това на още навярно 80% от жените с проблеми в теглото.Всички баби-дебели,майка ми също,аз от дете пухкава.Колкото до хранителни навици си спомням,че сутрин с брат ми ни будеха с мекици,пържени филии и сладко,козунаци,кифли...и всичко домашно приготвено от този сорт.За яденето в 10 часа пред телевизора е излишно да споменавам.А баба ми все ми повтаряше да ям повече,защото зимата ще ми е студено,ако нямам подкожно "кожухче"-бях зиморничава.Сега виждам това и ще го имам предвид с моите деца.Винаги съм тренирала по нещо като дете,така че общо взето нямах проблеми,но когато спрях-някъде след 8 клас....качих доста кг.След това ги свалих вече като студентка.Работех доста-работа свързана с тичане по 8 часа на ден.Може да се каже,че бях и в емоционална криза тогава.Сега след 3-4 години,когато седя по цял ден пред компютъра,животът ми е стабилен и осигурен,общо взето се притеснявам много по-рядко,сега ми е трудно да поддържам желаните размери на тялото си.Спортувам почти през ден,за да компенсирам седенето,внимавам какво ям,като напълно съм изключила хляб,ориз,картофи и всякакви захарни десерти...и въпреки всичко пак не съм доволна от състоянието на тялото си.Как да си обясня това,при положение,че не съм затормозена-психически или физически,имам хранителен режим,не съм се обездвижила.При мен зависимостта е обратна-нещастна ли съм - нямам апетит,не ям сякаш наказателно,а когато съм спокойна и щастлива-имам постоянен и трудно удържим апетит.Дилемата е ужасна!
|