Здравей, Анеди!
Благодаря за дългоочаквания отговор. :) Всъщност твоят отговор се оказа въпроси за мен. Нека се опитам да отговоря, въпреки че отговорът май е важен само за мен самата. Все пак, ще се радвам на още съвети, базирани на моите отговори.
Първо бих искала да изясня, че аз съм дебела и в изключително лошо физическо състояние още от ранна детска възраст и щом порастнах 171см бях вече 63кг. 65кг ми е средното, нормално тегло оттогава и точно с него се боря в момента.
Мотивацията ми да отслабна съвсем не се състои в това просто да съм в нормата, т.е. 58кг. Искам да махна излишните сланини, защото ми пречат. Чувствам се некомфортно в тялото си от физическа и естетическа гледна точка. Искам да спортувам, а не мога - нямам сили, не издържам и на минимално по продължителност натоварване. Чувствам се като на 50 години, а съм само на 20.:( Вярно, че това се дължи на слаби мускули, но на същите тези мускули би им било много по-лесно да носят 7кг по-малко. На външен вид също не се харесвам - имам гоелми мастни натрупвания по бедрата и талията, фигурата ми е безформена, дори не е пищна женска.:) Оттук и последиците за трудното намиране на подходящи дрехи, липсата на самочувствие... няма нужда да изреждам.
Ти казваш, че първо трябва да реша проблемите си с "АЗА". Съгласна съм по принцип, но тук има едно НО: Първото е, че тия сланини (да не казвам пак 65кг:) ) си ги имах винаги и продължавам съвсем спокойно да си ги поддържам, т.е. не може да се каже, че съм ги КАЧИЛА вследствие на каквито и да било личностни неразположения. Когато съм във ваканция в България и всичко си ми е наред аз пак не падам под 65кг. Освен това в момента (т.е. последните няколко месеца) се чувствам доста добре. Смея да твърдя, че този път няма да кача и другите 3кг предсесийно. Тъй че да приемем, че нямам сериозни проблеми с "АЗА".
А за мотивацията - ако съм със 7кг по-малко ще съм по-щастлива, защото ще мога да спортувам по-дълго и ефективно, най-важното - ще ми е по-леко, когато се катеря по планината. Планината е голямата ми любов и досега винаги страдах, че не мога да се катеря; че никой не иска да дойде с мен, понеже съм ужасно бавна; че се катеря само със силата на волята си, което ми причинява истинска физическа болка, компенсираща удоволствието от природата. Затова сега се опитвам да сваля излишни килограми - чрез спортът ще запазя силата и мускулите си, а чрез диетата ще сваля излишните мазнини. Знам, че тези 7кг ще направят значителна разлика, защото само дори разликата в катеренето за мен между 0 и 5 килограма на гърба е доста сериозна. Ех, какво ли би било със 7 килограма по-малко....
И още нещо за мотивацията - липсва ми такава да ям по 1300 калории на ден. 1. Защото и с 2000 калории пак мога да си поддържам 65те килограма. Съвсем сериозно се съмнявам, че и още цяла година да изкарам на 1300 калории, пак няма да съм мръднала и с 0.5кг, и с 1см дори, след като за вече 2 месеца и половина АБСОЛЮТНО НИЩО не се промени. Поне някакъв, минимален признак да имаше, че става нещо.... :(((
2. Когато ям повече имам и повече енергия да спортувам. Това се забеляза много ясно, особено след вчерашния ми опит: имаше Великденска закуска със всякакви вкусотии, аз си хапнах доста какво ли не. И познай - следобяда имах невероятно много енергия, просто се почувсвтах различно, така както не съм се чувствала от мноого месеци насам. Реших да се пробвам да бягам и за първи път успях да бягам ЦЕЛИ 20 минути, при положение, че досега едвам успявах да направя 10 мин и то с по 4-5 почивки. (Аз бягам на treadmill, което смята всичко точно, и затова мога да направя съвсем конкретна разлика)
Благодаря за вниманието, ще се радвам на още коментари!
|