При мен проблема със сладките неща беше също в огромни размери.Не знам дали ще повярвате, но след рожденните дни вкъщи съм изяждала кажи ричи цяла торта.Лично аз стигнах до заключението, че при мен сладкото беше до голяма степен в мисълта ми .Аз не можех да подмина една хубаво наредена сладкарска витрина без да я уважа подобава.
Много е важно човек да направи рязкото разграничение между умствения и физическият глад.Аз съм сигурна, че ако наоколо ти се завърти нещо сладко, което обичаш, то не ти излиза от акъла докато не му видиш сметката.Пак повтарям ние не страдаме от самите неща , а от представите си за тях.
Аз престанах да се тъпча със сладко , когато загубих умственият си навик да мисля за сладките неща .След това загубих и физическият или по-скоро физиологичният такъв.Сега незнам дали точно с воля го постигнах или с хитрост.
Направих пълна дисекция на апетита си към сладките неща. Когато с години си свикнал да се тъпчеш по този начин и не можеш да спреш, значи първото нещо на което трябва да се научиш, е не да не ядеш сладко, а да спреш, когато си поискаш да ядеш любимите си сладки неща.И това трябва да става постепенно.Ако сладкото ти доставя безгранично удоволствие, измисли начин как от удоволствие да го превърнеш в усилие, което не харесваш.Това е по-важното, отколкото до се откажеш за два месеца от сладки работи, да аплодираш волята си и на третия месец да изгубиш контрол при първият рожден ден на който попаднеш.
Какви са малките ти цели , които водят до голямата ти цел относно сладките неща:
1.Не ги избягвай умишлено, защото те все повече ще заемат съзнанието ти и ще доведат до загуба на контрол от твоя страна ,чувство на провал , и констатация от рода на : Е, не мога без сладко.
2.Ако ти е паднала кръвната захар вследствие на гладуване и малко сладко, което ще хапнеш, бавно обаче, ще възтанови чисто физиологичния баланс.
ако обаче, продължаваш да ядеш сладко само защото ти се овкусявя все повече и повече, този ангросизъм вече идва от мисълта.Той не е физиология .
Открий границата.Повтарям това е много по важно, отколкото да проявиш завидно твърдата воля, да не ядеш сладко.Защото ако си пребориш тези навици, в бъдеще те няма да те занимават повече и няма да ти е нужно да се съобразяваш, избягваш сладките неща, просто защото в съзнанието си няма да им отделяш толкова значение.
Бих перефразирала:Ние ядеме толкова сладки неща, колкото време им отделяме в мисълта си.
Ония любимите сладкиши на партитата в работата ти, заемат толкова част от съзнанието ти ,колкото ти самият им отделяш. Можеш ли в тези моменти да разграничиш дали наистина си гладен или просто не можеш да не излапаш това , което виждаш около себе си .Само защото , то е там .
Аз съм убедена, че и дори когато се чувстваш сит , ти не спираш да ядеш.Не спираш, защото в мисълта ти има безкрайни многоточия ..........
|