Не се карайте, няма смисъл от това. Нали дискутираме и то добронамерено?

Да си дам и аз моите пет стотинки.

Хариш е прав. Принципът на Мах е формулиран бегло само като философско твърдение. Едва по-късно самият Айнщайн му дава титлата "принцип". Неяснотата на тази формулировка допуска най-различни трактовки. Част от тях могат да се смятат за съвместими (до известна степен) със ТО, други са несъвместими и противоречащи на нея. Самият Айнщайн е разглеждал своя трактовка на този принцип. Той е бил много радостен, когато е получил информация за ефекта на Лензе-Тиринг, свързан с увличането на КС, което е много специфично взаимодействие на телата и дава интересни възможности за поглед към принципа на Мах, ако се приложи за цялата вселена, затова е написал приветствено писмо на самият Мах в тази връзка. По-късно обаче се оказва, че този ефект не води към принципа на Мах.

Основните трактовки на принципа на Мах (съгласуващи се с ОТО) са по посока че масата е резултат на някакво холистично въздействие от цялата останала материя. Твоят пример с ускорението при въртене се разминава с тази формулировка, и мога да посоча следните проблеми.

Представи си че имаме материя във вселената, вземаме двата камъка и ги развъртаме. Те обтягат въжето, нали? Добре, сега по някакъв начин махаме цялата останала материя. Ще се промени ли нещо в обтегнатостта на въжето? Няма основание да се очаква, нали? Проблемът тук е друг. Ако имаше тела, можем да формулираме силата на опъване като продукт на въртенето и от там да извадим мярка за масата на камъните. Ако нямаше материя във вселената, остава неясно - дали опъването е от въртене, или е от някаква неизвестна сила, опъваща въжето по направление на камъните? Усещаш ли тук относителността на ускорение и гравитация, идваща от ОТО? А сега ако си припомним философските възгледи на Мах и неговата подкрепа за крайният релативизъм (философското течение), нещата си идват на мястото - наличието на другите тела ни дава база в полето на всеобщата относителност, на която да стъпим и да определим масата на камъните, чрез тяхното характерно движение което опъва въжето между тях. Философски погледнато, останалите тела във вселената определят масата на всяко тяло. Мистичното взаимодействие което незапознатият си мисли че определя масата, в основата си е заключение от една холистична философия на пълният релативизъм.

Все пак тази идея си е изиграла положителната роля, ако погледнеш аналогията която Айнщайн въвежда между ускорение и гравитация.


Друга моя забележка към твоите твърдения е следната. Ти говориш непрекъснато за ускорение "относно пространство-времето". Това също е един неясен термин, и употребата му преди да е ясно дефиниран не е коректна. Нютон е говорел че ускорението е относно абсолютното пространство. Но по-късните изследователи установяват, че самото понятие абсолютно пространство при Нютон е неясно дефинирано, разчита се главно на интуитивната база, на представата на всеки за пространството като някакво вместилище. Самата му абсолютност се основава на някаква възможност с това пространство да бъде свързана отправна система, която се нарича абсолютна, и от тук движенията в тази отправна система ще бъдат относно абсолютното пространство. Нютон не е задълбочавал в темата за абсолютността на пространството, тя е оформена като постулат без някакво развитие и разяснение, и това се смята за минус, който за щастие не играе някаква роля в нататъшното развитие на класическата механика.

Но ти употребяваш терминът абсолютно пространство-време. В една координатна система, свързана с това абсолютно пространство-време всичко е застинало, движение няма. Равномерното движение в тази система представлява прави линии, ускореното - криви линии. Правите и кривите линии принципно не се различават, те са от един клас геометрични обекти. Но важното е че след като всичко в пространство-времето е застинало, няма някакъв смисъл термин "движение" по отношение на това пространство-време, защото той изисква време, а то е част от самото пространство-време. В този смисъл Нютон е имал повече основание да говори за движение относно пространството, защото поне половината от характеристиките на движението - времето - е независимо от пространството там. А тук имаме една застинала абсолютна картинка, в която няма движения. Надявам се че не е много объркано това дето споделям, нямам сега време да го изглаждам :)


И третата ми забележка е може би най-важната. Тя касае един важен момент в ОТО, който не е в светлината на прожекторите и за това неспециалистите не му обръщат внимание.

Обикновено се смята, че в граничният случай при липса на материя ОТО преминава плавно в СТО, т.е. че ОТО става тъждествена на СТО. Всъщност това не е така. Тук на тази база възникват едни критики към ОТО, че не включва напълно СТО и т.н. на които друг път ще дискутираме, но основната идея е следната. Според ОТО геометрията на пространството (и нейният основен инструмент метричният тензор) напълно и еднозначно се определя от материята и нейното разпределение. Следствие от това е че ако нямаме материя, няма да имаме пространство-време, няма да имаме геометрия, няма да имаме и метричен тензор който да я описва. СТО обаче лежи на особена геометрия - псевдоевклидовата, която се описва от съответният (ненулев и т.н.) метричен тензор. Тоест ако ние махнем цялата маса от вселената, няма как да стигнем от ОТО до този тензор. Той е валиден само при някакво приближение на много слаба гравитация, Нютоновото приближение на ОТО, но не и при изцяло липсата на материя. Затова в тази посока не можем да разглеждаме СТО и принципът на Мах. Нужна е точна математическа формулировка на този принцип, а такава няма и засега не следва от никъде.

Е, десет стотинки станаха... :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите