Представи си, чи имаш куршум, който лети. Радиусът на Земята нека е R, разстоянието между куршума и повърхността е h. Векторът на скоростта е перпендикулярен на правата, свързваща центровете на Земята и куршума. Пренебрегваш триенето с въздуха. Траекторията на куршума се отклонява вследствие на гравитацията. Ако Земята беше плоска, рано ли късно куршумът ще заоре в повърхността. Земята обаче е обла и има една скорост на куршума, при която "завоят" на куршума има радиус, равен на R+h. При това положение куршумът все ще завива, но никога няма да достигне повърхността. Е, накратко, всички тела, дето се въртят едно около друго имат точно такава скорост. Другите или са се сблъскали или са се разлетели. Това красиво обяснение, за мое съжаление нямам акъла да го измисля сам, казал го е Фейнман. Известно успокоение за мен е, че поне имам акъла да го разбера :)


Тази скорост грубо изчислена е 7900 м/с. , на повърхноста на земята.
Не видях да споменаваш какво се случва при тази скорост. И защо точно при определени скорости на определени орбити телата нито падат, нито отлитат от централното тяло.
Да не би случайно при определени скорости, вектора на инертната сила е в противоположна посока, и равна по големина на гравитационата сила. Та затова телата си стоят на орбитите ?
Т.е инертната сила отблъсква тялото в обратната на гравитационата сила посока, така че може да се каже че притиводейства на гравитационата сила. И ако увеличим скороста на даден обект, който се намира на дадена орбита, то инертната сила ще "пребори" гравитационата, и ще отлети.

Мен повече ме инетерсува ако си чел въпроса ми относно времената Т1 и Т2, как мислиш, колко ще се различават времената ?