|
При създаване на ОТО Айнщайн, който е бил силен привърженик на Мах, се е надявал че от неговата теория автоматично като следствие ще последва принципът на Мах, т.е. обяснението на масата в резултат общото изкривяване на пространството в дадена точка, предизвикано от останалата маса във Вселената. За съжаление нищо такова не се получава, и принципът на Мах остава чужд и несъвместим с ОТО.
Според мен това въобще не е така. В по-голямата си част ОТО е напълно съвместима с принципа на Мах. А там, където не е съвместима, Айнщайн е губещият.
Ще се опитам да обясня какво имам предвид:
1. Според Мах, ако в напълно лишено от материя пространство завъртим два, вързани в краищата на въже, камъка, въжето между тях ще остане отпуснато – няма да се опъне. Това е така, защото ускорителното движение всъщност е спрямо цялата материя във Вселената. Ако няма никаква материя, няма да има и ускорително движение, или с други думи, няма да съществуват физ. ефекти, които се пораждат именно при ускорително движение. И разбира се, никакви центростремителни и центробежни сили не биха се проявили.
2. Според Айнщайн, при завъртане, въжето между камъните ще се опъне, дори и ако във Вселената няма абсолютно никаква материя. Твърдението му, съгласно СТО, е, че ускорителното движение ще е относно абсолютното пространство-време, а в такива условия – при липса на материя и съответно на гравитация, ОТО е напълно тъждествена на СТО.
Или по-накратко:
Мах - при липса на материя, самото понятие "ускорителното движение" не би имало смисъл.
Айнщайн - и според СТО, и според ОТО, дори при липса на материя ускорителното движение ще е налице /въжето между камъните ще се опъне/, защото това движение е относно абсолютното пространство-време.
Дотук добре. Но противоречието в тезата на Айнщайн фактически е свързано с неговите собствени теории. Защото, именно според тях, при липса на материя във Вселената, не би съществувало и пространство-времето. Така че за никакво опъване на въжето между камъните, или по-общо казано:
За никакви ускорителни /а също и неускорителни/ движения относно пространство-времето не може и дума да става, просто защото такова няма да съществува.
Ето защо, твърдейки, че при липса на материя, ускорителното движение ще е относно абсолютното пространство-време, Айнщайн всъщност твърди, че това движение ще е относно НИЩОТО.
Много е силен принципът на Мах и който не се съобразява с него, дълбоко греши. Затова, цитираното от JUSTunDOit в никакъв случай не може да бъде пренебрегнато.
|
Re: За реалноста/фиктивноста на силите [re: geri®]
