... Защото сега се вижда че дори за техничар не те бива. Защото не е достатъчно да се каже "ексцентрицитет на вакуумна помпа". Нужен е и размер на кръговото движение, за което се отнася тази величина...
Е, техническият ексцентрицитет ти го показах, само заради идеята на модел на вещева; иначе е ясно, че сумата от всички последователни въртения, в крайна сметка, ще даде нула в центъра за радиус на получената фигура. Това е заради невъзможността ни да разграничим отделни етапи на направа - за Изследовател тези етапи са завинаги едновременни и вижда едно цяло пространство-време.
Затова, ако си спомняш, при мен образуванието става на пулсации (витката си я представяй черта-намотка върху автомобилна гума с близка до "нулева" или отрицателна вътрешна окръжност на тороида): първо една витка (за представа - модел от дясна резба на винт), второ - огледално и срещуположно на първата - втората витка от ляво завихряне, но не е в същата противоположна повърхнина на първата витка, а под някакъв ъгъл спрямо нея, заради закъснението (едната витка е структурирана вакподложка за направа на другата). Следващите пулсации са винаги в изместени под ъгъл повърхнини спрямо началните и така, на пулсации се описва една фигура - форма и размер на вещева частица - близка до обемна тороидална форма (вълни затворени в обем-пространство могат да поемат други такива само кратни на тях - квантова избирателност на видовете взаимодействия е едно от свойствата).
Именно заради закъснението теоретичният геометричен център във всеки един момент на пулсация на образуващите смущения не съвпада с центъра на обръщане, на смяна на витките.
Значи: като цяло, ще е това, което е известно за точков обект за средните мащаби; но като модел за пресмятане на пълната енергия - трябва да се вземе предвид закъснението и отхапването от теоретичния геом. център - не е вече равен на радиуса на частицата, че да го ползваме в граници от "а" до "0". Въпреки закъсненията, като цяло импулсът на образуванието се запазва, но си има вече и собствени характеристики (свойства), различни от тези на образуващите го. Може да получава и други свойства, в зависимост от вида на външни за него фотони - когато ги погълне. Разнообразието във възможни свойства (видове състояния) е осигурено.
Аха, ти май намекваш че свойствата си имат собствено битие, те си ходят независимо от частиците а не са тяхна проява? Нещо си се объркал с философстването и те е пратило в дълбините метафизични. Ако свойствата ти нямат общо с вакчастиците, за чий ги намесваш? А ако имат, от какво се страхуваш та бягаш и се отричаш?
По начинът на направа на вещевите с втичащо-изтичащи (ОВ - реакция на околния физвакуум) структурни изменения - да, свойствата имат битието, информацията на начина на направа на самата частица, която ги създава и ... ЩО? да не са тяхна проява?... Май забравяш, че съм открил същността на Петото взаимодействие - тембровото съотнасяне (за модел - разграничаване на тон "ла" от гайда и цигулка - темброво е) именно на свойствата от вещевите обекти, че може да има допълнително сили както на привличане така и на отблъскване -зависи от интерференцията в междините на телата- сили с ентропиен произход; Тези сили "събират" еднаквите по форма обекти и принуждават: ако има условия за промяна на други обекти към изначална формата на наличните частици, то тя да се реализира с определена степен на вероятност когато е достигнато количество съществуващи, спонтанно.
Излиза, че не съм бягал или отричал ... свойства... Вакчастиците имат само проявление като полеви свойства - поле, едно поле!.. Другите свойства, дето ходят по хората и по гората, са свойства, предопределени от съществуването на вещевите форми. Демек - структури на едното поле. И са по известните закони.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|