а така!
браво!
направо го размаза!

какъв е този мъж който за 3 години не е успял да се разведе и да и предложи брак????

Ами - това мъж ли е, бре? Вместо да е заявил на детето, че от утре ще има нова "майка" - той е тръгнал да се лигави.
Ама как ще изпитваш страст към такъв мъж - на теб ти трябва мъжкар - какви са тия лигавщини. Я - детето - при майка му и да не мрънка много-много, а на теб да ти постеле червения килим и направо да си сменя банковата сметка, като впише и теб.
Направо го зарязвай!Ако следващия не ще да изпълни посочените условия - и него зарежи. Така, де - човек е млад докато се чувства такъв.
Моля авторката на темата да ме извини - това писание не е насочено към нея.

От известно време чета някои мнения в други клубове . Не знам как попаднах тук. Онзи ден се чувствах доста зле, реших и с много усилия - успях да си пусна темата. Честно казано - приятно ми е, че толкова много хора се отзоваха. Предстои ми отново и отново да препрочитам мненията ви. Според мен ситуацията е някъде в сивото. И ако много от вас ми посочват черата боя, аз не знам защо - търся бялата. Ако повечето ми бяха говорили хубави неща за младежа, аз така щях да го опетня...Признавам - нещата не вървят. Вчера се сдобрихме, днес пак се карахме. И щом за 3 години не станахме партньори, а сме все още самостоятелни и индивидуални, едва ли това някога ще стане. Не създадохме нищо общо. Нямаме никакви общи грижи, тревоги, места, мечти, планове...Ограничавам се да го търся в часовете от 13 до 19 - да не ме упрекне, че му отнемам от времето за детето. Не мога да разчитам за баналните неща - напр. да дойде с мен в атосервиза. Така като пиша, май нямам логично обяснение да остана с него. Единствено приказките му - ако ме виждал спокойна, нещата щели да се променят. И ако мислел, че нямаме съвместно бъдеще, не би ми губил времето.
От друга страна - страхувам се и от това да остана сама. Като се познавам - не мога да тръгна с първия срещнат. Ще мине много време, преди да се влюбя в друг - може би също толкова неподходящ. И като знам колко зле ми беше да съм сама преди да го срещна...

"И ако мислел, че нямаме съвместно бъдеще, не би ми губил времето.
"
Това го измени така:
"И ако мислел, че нямаме съвместно бъдеще, не би СИ губил времето.
"

По-различно звучи, нали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди малко проведохме разговор. И той изтъкна това - че трябва повече да искам. Но как да отида и да се нанеса в тях, като наличните ми : четка за зъби, р-р за контактни лещи и пижама, се заключват в едно шкафче, в което попадат и случайно забравени от мен обици, гривна...

Ти пък веднага тръгна да се нанасяш. Изгради първо общ кръг познати, общи интереси.
Леле - до къде я докарахме - аз да уча една жена как да кокетничи! Само поискай такъв съвет "как да създадам общи неща с любимия" - и гледай какво става. Тук всички сме експерти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С удоволствие приемам съвети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но в случая не мисля, че си справедлив. Не е нормално 3 години да криеш приятелката от детето си, все едно че правиш нещо нередно и че се срамуваш от нея. И наистина е нараняващо за жената и е обидно. Мадоната не е споменала никъде за нова майка.

Въпреки годините - тяхната връзка е в съвсем начален етап - освен, че правят секс - май друго общо нямат. И за това са "виновни" и двамата. Прясно разведените почват много предпазливо. Трябва да им се даде "тласък" :-). Според мен авторката трябва първо да го въведе в средата си (най-малкото), да свикнат да се изживяват като двойка - не само в нейните и неговите очи, но и в очите на околните... абе - всички знаем как става

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно казано, не знам какво бих могла да те посъветвам категорично, но виждам, че ти самата започваш като че ли да се доближаваш до своето решение. Звучиш все по- обезверено по отношение на вашата обща перспектива, а и нещата при вас сякаш непрекъснато се развиват, но, уви, не към по- добро. Не мога да ти кажа "направи това или онова", но искам да апелирам към теб да не позволяваш на страха от самотата да се превръща в основен фактор във вземането на решение и да повлиява върху способността ти да се разделиш, ако е необходимо, с едно статукво, което не можеш да приемеш и което те държи в перманентен емоционален дискомфорт. Каквото и да се говори за това колко е ужасно да бъдеш сам, аз мисля, че е много по- страшно един ден да се обърнеш назад и да усетиш тъгата и отчаянието по пропуснатите възможности, когато вече наистина е късно и когато и последните ти илюзии са изпаднали някъде по пътя от прокъсания джоб на живота и мечтите ти...
А колкото до спокойствието, което очаква твоят любим от теб и което се превръща в някакъв леко извинителен рефрен на неговата пасивност, в края на краищата от един мъж в много голяма степен зависи спокойствието на една жена, защото повечето жени именно това търсят у един мъж- обгръщащото те топло чувство на сигурност и спокойствие.