кой бен

Джонсън. Щото тя е луда.

йес

Ния, струва ми се, че те познавам от отдавна.Така е,защото много приличаш на моя Приятелка-Веселина-която е сега в Хайделберг,Германия,да дири щастието си по широкия свят.Припознавам нея в теб,защото пишеш много изкусно,не се криеш и не се страхуваш да разголиш душата си,думите ти са точни,сочни,всяка на мястото си и носят образи,картини...Мога сякаш да почуствам с всяка фибра какво си почувствала,когато си го писала.Не се бориш с думите,за разлика от мен."Дневникът на една луда" е шедьовър за мен.Прочетох го, както пия джин-бавно,наслаждавам се на всяка глътка,прекарвам го през всичките си вкусови рецептори и дори когато стигна до състоянието,в което умът ми казва "не",устата ми казва "да!".
Същата духовност.Същата вътрешна красота,скрита под булото на сърдитостта,самотата,неразбраността от другите.Същото богатство на фантазията,на мечтите.И ти си говориш с всичко.Имаш красиви и интересни сънища,но и жестоки кошмари.И двете си сменяте настроението често и бързо изпадате от едната крайност в друга.Веси е зодия Риби,сигурно и ти,нали?Обичаш да се самосъжеляваш.Малко.
И добре де, защо имате толкова много енергия,защо сте така интересно различни от нас,сивата маса?Къде си пропилявам енергията?Може би защото пия много?Вярно е. Или пък защото слушам много агресивна и брутална музика.Отде да знам.
Със женското във теб явно по-добре усещаш непознатото,имаш много по-изострена чувственост.Като че ли целият си живот ние живеем в един влак и аз,примерно,толкова съм привикнал,толкова са ми закърнели сетивата,че съм престанал да чувам непрестанното тракане на колелата.Но ти ги чуваш отчетливо и се питаш:"Това ли истината?Мога ли да сляза?"И най-накрая ще слезеш,убеден съм,защото си упорита и смела.Или бъркам?
След всичко прочетено ми се иска да ти се присмея,че гледаш живота отстрани,че не го живееш.Но всичко това важи извънредно за мен,не за теб,това е истината.Което е жалко,но никакво самосъжаление,нали?
Нищо не знаеш за самотата.Но знаеш за състраданието.Знаеш за това,че животът е кратък и че всяка секунда е безценна;и ти се стремиш да я изживееш пълноценно,с наслаждение,не се свиваш в черупката си,не ти пречат другите.Много неща научих от теб,но ми е трудно да ги живея,имам много комплекси.Но се боря всяка секунда със звяра във мен;вече не лъжа;изкорених предрасъдъците;страха обаче е много труден за преборване.Но...животът продължава.Може би в това е неговият смисъл?
Благодаря Ти!

P.S."Топката е кръгла.Играта е 90 минути.Дотук ясно.Всичко останало...е теория.Полувремето почва!" [вж."бягай лола! реж.том тиквер]

Знаеш ли... не се бях надявала някой да напише коментар на този Дневник. Да не говорим за коментар като този. В момента ми се иска да напиша това, което мисля, но не знам дали е възможно да го направя. То е едно усещане, че искаш да кажеш страшно много и знаеш какво искаш да кажеш, но всичко е прекалено много, за да успееш да се справиш.
Опитай се например да уловиш всяка една мисъл, която преминава през мозъка ти за една минута. Аз никога не успях да го направя.
За теб имам много мисли. И нито една май не мога да изкажа.
Не знам дали женското ми помага да усетя нещата по начина по който ги усещам. Все си мисля, че е нещо над това.
И аз като теб се боря със себе си. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Дори и сега.
Има една песен, в която се пее "Everything I had from life were scars made by myself.
Everything I made were lies 'cause I can't love myself."
Не знам ти как се бориш, не знам ти какво преживяваш, не знам за какво мечтаеш и къде искаш да отидеш. Знам обаче, че съвсем не ти е лесно.
Представи си обаче да можеше да не се бориш със себе си, а за себе си. Колко по-лесно би било. И къде би бил сега.
За себе си съм установила, че ако успея един ден да обърна тази саморазрушителна сила в обратната посока ще постигна всичко. Това е моята рецепта за тотално и незабавно излекуване от страданието, самотата и каквото се сетиш още. Може би.
Упорита съм. Често като магаре на лед. А ти? И упорит ли си в посоката, която искаш?
Аз не. Но това е само още едно ново предизвикателство.
Нищо повече. Или го приемам и продължавам по пътя или си стоя мирно и кротко отстрани и само гледам. Изборът е твой. Изборът е мой. И на всеки.
Въпреки, че изглежда толкова ужасно тъпо лесно и елементарно на практика се оказва, че не е. И колкото и да си казваш, че от утре ще е различно в крайна сметка нещата си продължават по стария начин. Нищо не се променя.
Ще се откажеш ли тогава?
Аз не. Защото съм магаре.
Спри да пиеш. Ще се почувстваш по-добре. Ще се почувстваш по-силен. Може би. Ако, разбира се, можеш да живееш без да вредиш на себе си. Аз понякога не мога.
Самосъжалявай се колкото искаш. Аз ще ти съчувствам в мислите си. И с това не е лесно да се справиш.
Страх. Страхуваш ли се да живееш? Страхуваш ли се да приемеш факта, че всичко в действителността ти зависи само и изключително от теб? Мен ме е страх. Ужасно много. И какво от това? Няма да спра да се боря.
Моля те, не спирай и ти. Караш ме да се усмихвам. :)

Поздрави на приятелката ти. И благодаря.

П.С. Не спирай да се ослушваш.

Редактирано от Hия Hичия на 18.03.05 19:34.

Прочети "Алиса в страната на чудесата". Там е тая прословута котка, която се усмихва. :)

От много ама много дълго време не бях отваряла дневника си. Седеше си забутан в един ъгъл на шкафа и хич не ми беше до него. Имах нова страст.
Започнахме да играем една игра. Role play. Втасахме я. Изяде ни повечето време и ме накара да се чувствам като пълен идиот, защото прекарвах повечето си време пред компютъра. А нали точно това исках да променя.
Все пак от една страна е добре, защото отказах чата. Изчезнах за доста дълъг период от време. Не знам дали е по-добре да замениш една мания с друга. Но все пак е временно решение.
Но се случи неизбежното! Господи, няма сървър! Какво да правя?!
Потя се, гледам в празното пространство и през 5 минути проверявам дали гръцките админи са пуснали смисълът на живота ми.
Късно вечер е. Към 12. Скучно ми е. Искам да играя. Нищо повече.
Изкъпах се набързо. Седнах пред компютъра все още по халат. Дали пък да не початя малко?
Влязох в чата като се надявах да намеря един дарк елф от Полша. Май си падам малко по дарк ефлите. Не за друго ами защото мрачното у мъжете често привилича. Ама глупости!
Седя и търся. Лепна ми се някакъв. Грък. Я си ходи на майната! Един сървър не можете да поддърждате! Искам си сървъра!!!!!
Откъде си, какво правиш, какво търсиш в чата. Търся баничка с боза.
Що за тъпи въпроси?
Бил ходил в армията, но след това баща му починал и трябвало да се прибере. 10 минути мълчание след това. Мрак ли усещам тук? Тъга?
Да! Ти си моят тип човек.
После пак кажете, че не съм извратена.
Чатим ли чатим. Започна да ми се приспива. Ама да взема поне да се облека де.
Попитах го какво би искал да прави сега, а той ми казва, че иска да ме целуне.
Почна се. 98% от разговорите в icq между представител на мъжкия пол и представител на женския пол завършват с виртуален секс. Какво е туй чудо, по дяволите!
Няма да се правя сега на много срамежлива и неразбираща, защото просто не ми отива. Пък и не ми пука особено какво бихте помислисли за мен. Това съм аз. Ако не ви харесва спрете да четете.
Да, да. Тъкмо стана интересно, нали?
Хората винаги са се интересували от чуждите сексуални преживявания и фантазии. То сякаш е интегрирано в съзнанието им. Не можеш да го спреш.
Да продължавам ли? Колко процента от хората, които четат сега това биха искали да продължа с подробности? Може би ще разберем по-късно.
Реших да си направя експеримент. Твърдо решена съм, че няма да изневеря на приятеля ми, но тък като никога не съм била с друг мъж и се очертава да не бъда (може би даскалът по английски... неее) защо да не помечтаем малко?
Тъкмо ще проверим как се справям все още, а може пък и да науча нещо ново.
Експериментът започна.
Да, можеш да ме целунеш.
Нека да преценим сега кой тип поведение да изберем. Дали да бъда срамежлива или настойчива? Та това си е role play game online пак.
Забавно. Дори започнах да си записвам какво трябва да пробвам на моя приятел. Може да остане приятно изненадан.
Никога не бил правил това преди. Чувствал се така все едно ме познава.
Я погледни тук! В очите. Другите очи! Плува ли корабче?
Цял Титаник направо.
Да използваме въображението, което ми е дадено по природа. О, да. Това мога перфектно.
Има нещо особено странно в това да наблюдаваш какво можеш да правиш само с думи. Започваш да се замисляш дали по-голямата част от секса не протича в ума ти. Тялото реагира така както реагира на докосване.
Той се пали все повече. Аз седя и гледам монитора с интерес.
Експериментът върви добре.
Жестока ли съм? Може би малко. Или пък много. Да... да накараш едно тяло да се гърчи на 500 км от теб само с думи, да накараш едно съзнание да се нуждае от теб и да иска да почвуства, че не е само в цялата тая история... жестоко е.
Дожаля ми. Дожаля ми за този човек.
Замислих се колко много хора на тоя свят просто имат нужда от нежност, ласка, малко разбиране и съпричастност. Имат нужда от едно топло тяло до своето, което да ги кара да се чувстван не толкова сами.
А аз седя и се гавря с една душа, която иска да се слее с друга, но не може.
Сега си мислите, че пак ме изби на поетичност и меланхолия. Или че съм наивна.
Напълно възможно е този просто да прилага техниката си на всички. "Никога не съм го правил, имам чувството, че те познавам" и т.н. Вероятността е към 99%. Няма проблем. И все пак... дори и в рутината искаше да има нежност. Може би го кара да се чуства по-добре. Повече мъж. Повече човек. Знам ли...
Това е неговият избор.
"Искам да си до мен. Да те усещам."
Дава ли ми някой право да се занасям така с хората? Не. Но аз си го присвоих.
Ако времето беше друго, а пространството изчезнеше щях да го прегърна. Може би от чувство за вина. Може би, защото знам какво е да си сам. Може би, защото искам да продължа с експериментите с човешки ресурси.
Не мога да си отговоря на този въпрос.
Той не издържа и излезе.
Седя и гледам монитора. Чувствам се някак... зла. Стана ми кофти.
След десетина минути той се върна.
" Не те познавам. Но искам. Накара ме да се чувствам обичан."
Сега аз не издържах и си легнах. Беше 7 часа сутринта.
Преди да загася монитора видях написаното от него:
"Бих искал сега да си до мен, да заспя до теб и да се събудя до теб".
"Точно зад мен има легло. Хайде да заспим заедно. Моля те".
Лека нощ, препарат номер 1. Лека нощ, човеко. Лека нощ, любов моя. Лека нощ, самотна душа.
Прости ми.

Нийо!
Нали уж дневникът беше спрял да се излъчва?
И се бях обнадеждила... Но уви!
И друго - замести прилагателното "луда"
с някое друго, с различен смисъл.
Ти не си луда. Ти си най-малкото досадна.
Имам усещането, че отскоро чатиш и
досегът ти с това, как да кажа, необятно
неразорано (ха-ха, в кавички) поле те е
въодушевил повече от необходимото
Прочети постингите на АС - неговия дневник -
човекът е трижди, да не кажа и отгоре по-оригинален
от теб, а и чувството му за хумор залужава внимание.
Ти скучаеш, може би ежедневието те отегчава.
Едно скромно предложение - забий се с "даскала"
по английски - но не поствай преживяното тук,
а в клуб "Споделено", да речем. А защо не опиташ
да пишеш кратки разказчета за известни дамски
списания? Талантът все пак трябва да се насочва
и развива.
Май това беше... И успех!

Никой не те е вързал да четеш. Чувствай се свободна да не четеш повече. Ако можеш.
Хора като теб винаги ще има. Не ме трогва особено. А по въпроса дали съм досадна... всъщност ми е абсолютно все тая дали някой чете написаното или не. Правя го за себе си. Не за теб или за някой друг. Ако на другите им харесва да го четат го правят. Мисля, че 6000 прочитания внушават поне малко респект.
Остани си със здраве. И научи значението на израза "градивна критика".


<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Hия Hичия на 04.04.05 10:58.</EM></FONT></P>

Редактирано от Hия Hичия на 04.04.05 11:00.

всичко мога аз. Дано можеш и ти. Успех, скучаеща!