Привет,

Първо, искам да кажа следното: опитвам се да не повдигам стари теми самоцелно - сиреч, ако го правя, то е защото препрочитам стари постинги, мислеюки, разсъждавайки, и ако реша, отговарям, тъй да се каже от "позицията на времето", казано по човешки.

Второ - при мен лично, е имало не по-вече от 5-6 случая, в който съм вдигал стари теми, и после съм съжалявал, че съм се съблазнил, изтривайки написаното. В такива случаи, хората остават "в шах": защо са вдигнати тези теми, с каква цел ? Факт е, че има хора които правят това с умисъл, с цел, за да внасят напрежение, страсти... Ето, напоследък се появиха достатъчно на брой стар теми - кой според теб, ги изведе тъй да се каже на "преден план, след като няма никакъв отговор. И поради каква причина.

Във форумите на Дир-а да повдигаш стари теми е хем привилегия, хем отговорност. Понякога това си има своите недостатъци, но си има и полезните неща. По моему, такова структуриране носи по-вече ползи, отколкото недостатъци. Ако участваш в други форуми на други сайтове, нерядко ще затворят темата ти или поради лимит на постингите - примерно 100 - или, поради "изтекъл срок на давност" (тоесть, ако няма "движение" по темата, примерно 30 дни, тя автоматично се самозаключва, щото видите ли, нама интерес към нея). Да, има варианти - "следва продължение" и отваряш нова тема - 2-ра, 3-та, 4-та или дори 5-та серия "продължение на продължението." Ала мнозина не дават връзка на това продължение - досега никъде не съм видял да има подобно изискване от модериращите. И така, темата се "размива", понеже се губи връзката. да има нещо общо с "базата".

По-долу ти давам пример с моя тема - нека не звучи като самоизтъкване. Просто, това е една от темите, по която е писано най-много. И мисля, че има още какво да се напише. "Въпрос на време", както бихме казали по светски. И на толерантност от модераторите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 06.11.08 17:22.

Ние, модераторите, сме прости ора. Просто го прави максимално рядко :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

В отговор на:

---

Това е било, НО СЕГА Е ОПАСНА ЕРЕС, ТЪНКА ПРЕЛЕСТ И ЛУКАВ КРИПТО-ЗИЛОТИЗЪМ, зад който се крият тъмни планове и лукаво-шизофренични отклонения! Който си помисли такова нещо - да очаква от Църквата да има сайт например - той е опасен разколник и близо до ерес! С железен жезъл трябва да се пребие! Страшно духовно състояние е това, подобно не е имало от варсонофианитския разкол в пограничното градче Инсигнификанция Трансданубиана през 9-ти век!А който пък допусне, че митрополиите трябва да имат финансова отчетност пред някого - той посяга в зеницата на...

хайде де - на кого ли?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оц. Калин Янакиев:

"Не твърдя, че епископите на БПЦ, особено онези от тях, които са станали такива преди падането на комунизма, са хора, които нямат съвършено никакъв грях за духовното състояние на БПЦ. Повечето от тях имат и своите лични, и своите църковни грехове (което все пак не ги прави толкова черни, колкото се опитват да ги представят злонамерените медии). Въпреки това Църквата е йерархична организация, която може да бъде сравнена по-скоро със семейството, отколкото с политическите партии. Не е ли чест факт в едно многолюдно семейство най-умният, най-ученият не винаги да бъде непременно бащата, патриархът на рода? Често по-младите членове са такива. Нещо повече, в такова голямо семейство понякога не бащата е непременно и най-добродетелният, и най-активният. Такива могат да бъдат по-младите. Но никое семейство не извършва безумния акт по тези причини да низвергне бащата от неговото бащинство, да го низвергне от неговия естествен чин. Църквата, като йерархична организация, следва структурата, дадена й от Бога. Никой църковен човек не би се съгласил, дори ако неговите епископи не са особено активни, не са особено учени, даже не са особено добродетелни, да ги лиши по тази причина от тяхното естествено място. Ако техните недостатъци бъдат забелязвани, то има начин те да бъдат поправяни без промяна на структурата на църквата. Така както едно семейство решава проблемите си у дома, без да накърнява положението на бащата, като развива тяга към усъвършенстване у по-младите си членове. Църквата не може да съществува при постоянно осмиван епископат."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е хитрост - сякаш Църквата може да се сравнява с едно семейство!!

И той хитро приравнява личните грехове с ЦЪРКОВНИ такива... на свещениците. А разликата между тях е огромна.

За църковен грях има анатема или покаяние гласно и пред всички отказване от този ГРЯХ!

За личен грях, ако не е достояние на православните пасоми, достаъчно е да се изповяда свещеника пред друг свещеник тайно. Ако личен грях на свещеника е станал явен за пасомите, тогава този грях е вече обществен и става сложно и лошо. Трябва наказание от страна на епископа и пр.

Кой го прави това и къде е станало това?

И понеже не е станало никъде, затова епископатът бива постоянно осмиван, като и свещениците, защото епископите щом не наказват свещениците, те са заслужили присмеха на пасомите и нищо чудно да участват в комбина със своите свещеници.

Какво друго могат да си помислят пасомите?

Тъй че приравняването на семейството с Църквата е неуместно и глупаво. Аз не мога да анатемосам своя баща, но Църквата може и трябва да анатемоса всички епископи и свещеници с църковен или личен грях, станал обществено достояние!

Не си прав, Тимотей, Църквата наистина е едно голямо семейство. И не е вярно, че не можеш да "анатемосаш" своя баща. Можеш, и още как! Та малко ли са бащите, дето полагат никаква или нищожна грижа за децата си, което ги обрича на произвола на улицата? Малко ли са изоставените, осиновените и т.н. деца? Ако бащата сам се е "анатемосал" с действията си, какво толкова правят децата му, ако просто не оспорват неотмениямия факт?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Анатемосвайки баща си се превръщаш в един своеобраен Павлик Морозов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е важно какво ние си мислим, а как е по Предание.
За ръковдството но Кораба на Спасението има строги правила. Точни и конкретни.

За семейството не съм чел дете да казва или изисква анатема на свой родител.
Наш Баща е Бог и ние като деца на земни родители, можем да се молим за тях да бъдат спасени /та от тях сме получили ЖИВОТ!/, а че са недостойни и страшно лоши и порочни, ние по Предание не трябва да осъждаме ближния. За личен грях! Камо ли да го анатемосваме...

А какво ще ги прави Бог, нека да е милостив към тях и чрез мъки или както Той знае, да ги спаси.

Тоест, дай текст от Преданието.

За Преданието не знам, но в Писанието пише, че човек, който цени повече баща си повече от Бога, ще си остане при баща си, а не при Бога (перифразирам, но смисълът е този).

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Твоят отговор няма нищо общо с моя постинг.
Аз говоря за това дали имаме право да анатемосаме своя роден баща.