Критикарството към висшия клир / Религия и мистика / Православие

"Не е трудно да прочетеш Правилата, тъй както дяволът чете Евангелието."

Ами ако си спомняш, в постинга ми имаше въпрос:

А 15-то Правило на Двукратния събор цялото ли си го цитирал.

Не е ли коректно да цитираш цялото Правило, а не само втората му част, която ти изнася. Ами ако аз само ти цитирам първата част, без втората:

„Каквото е определено за презвитери, епископи и митрополити, същото това трябва да има още по-голямо значение за патриарси. Затова презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби, а преди съборно решение и окончателното му осъждане произведе разкол, да бъде съвършено изключен от свещенство, ако се докаже тази му беззаконна постъпка. Впрочем, това е определено и потвърдено относно ония, които само под предлог на някои обвинения отстъпват от предстоятелите си и произвеждат разколи, като рушат единството на Църквата. . ."

Дяволът, братко, освен че чете Евангелието, го и т ъ л к у в а, като "щипва" определен текст от неговия контекст и го предоставя на публиката по удобен за него начин. Това всъщност е един от основните методи наблюдавани в сектантската екзегетическа практика: не в Кой да вярва, а КАК да вярва.

Но има и нещо друго - Двукратният събор е поместен, докато в 6-то правило на II Вселенски събор се казва, че не на всеки се позволява да обвини църковен управител. Освен това правилото обособява обвиненията срещу епископ в две категории:

- по въпроси от частен характер;
- по църковни проблеми.

При втората категория не се допускат обвинения от еретици и от хора, които, декларирайки, че изповядват православната вяра, са се отделили в отделни структури, от низвергнати и отлъчени от клира или миряни под запрещение.

По-нататък правилото разглежда самата процедура на излагане на обвиненията, състоящо се в следния ред: обвинителят трябва да предяви обвиненията си пред всички епископи от областта и пред тях да се докажат престъпленията на епископа. Ако тази първа инстанция не се произнесе със становище по въпроса, то тъжителят е в правото си да се отнесе до втората инстанция, която е по-големият епископски събор от тази област, като задължително условие за подаване на жалба пред тази втора инстанция е писмено уверение, че при разглеждане на делото, ако се докаже, че обвиняемият е невинен, то обвинителят ще понесе наказание. Който не се съобрази с този ред на съдебна процедура, няма право да се отнася до светски съдилища или вселенски събор и се третира като нарушител на църковните правила и ред.

Несериозно е да се мисли, че изваденият текст от 15 пр. на Двукратния събор (който е поместен) може да отмени текста на 6 пр. на II Вселенски събор.