Един вид пророци в Православието са били юродивите. Не знам дали още има такива.

...яко оправданий Твоих взисках...

Обикновено за такива хора се казва, че имат дара на прозорливост. Каква разликата между прозорливост и пророчество ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не не, нямам предвид пророците като предричащи бъдещето, а в смисъла, който влага Жабчо. Старозаветните пророци, които освен източници на пророчества са били моралния коректив - безстрашно да говорят истината в лицето на властта и на народа, да водят аскетичен праведен живот и т.н. и т.н. В тоя смисъл юродивият Николушка, (който при завоюването на Псков поднесъл на Иван Грозни парче сурово месо и го поканил да хапне... и на отговора на царя, че не яде месо през пости, му рекъл: А човешка кръв пиеш! Ето сега най-добрият ти кон умря - махай се и ти от Псков, докато не си загинал! - и страшният цар обърнал войската, известен, че наистина в момента най-добрият му кон е паднал мъртъв) - тоя Николушка е бил наистина втори Илия в тая си постъпка. Или виж житието на св Симеон Юродиви, който е обличавал наред свещеници, велможи и прости хора.

...яко оправданий Твоих взисках...

Това казвам и аз с любов към тебе. За лични съвети - на бележка би трябвало. Към кого да се обърна и с какъв въпрос - това е мое право да реша.

Все пак, благодаря ти!

Понеже напоследък рекламираш о. Божидар, сайта му и прочие, та затова си позволих да ти препоръчам да се обърнеш именно към него. Разбира се, имаш право да се обръщаш за съвет към когото и да било, включая и самия себе си - нещо, което всъщност си правил нерядко, пренебрегвайки всеки един друг, па бил той и настоящия ти епископ. Няма да се ровя да ти давам пример с Фотий - човек, който търси с дух и с истина разбира и от една дума. Докато онзи, който слуша преди всичко себе си, ще продължава да се лута.

Неслучайно в манастирите, брате, послушанието стои над всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 05.03.11 13:09.

По принцип си прав и може да те послушам. Преди теб съм го мислил същото.

Е, хайде, хайде.
За патриарха си пише нещо в правилата на форума.
Колкото до царя - е, нашият си се върна, даже по едно време управляваше държавата. Ако така ще е и в Русия - халал им и царя, и царедворците му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти ЕЖ,
По принцип и аз предпочитам плача за своя мъртвец, отколкото да се занимавам с чужди простъпки.

Просто исках да дам на Бат Тимо малко насърчение, че нЕма само да го критикуваме, но виждам, че малко не съм избрал точния момент.

Сещам се за оня стар Патриарх, на когото секретарят избягал, след като откраднал две жълтици от него. Попаднал в плен при бягството и го направили роб, а патриархът, като научил това, лично отишъл и дал десет жълтици, за да го откупи. После... после пак го направил свой секретар.

За този Патриарх се е казвало, че не е съществувало нещо, което да го докара до огорчение и гняв, а винаги е запазвал добродушието си.

Колкото до някои други мои реплики, то си имах друго предвид, но днес нЕма да пиша за това. Единствено ще ти кажа, че за мен не съществува понятие Висш Клир. Ако спазваме Христовите заповеди то може да съществуват само понятие Висши Слуги, които слугуват на своето паство най-много и поради тази причина заемат поста.

Не случайно ти акцентувах, че в Тялото Христово не може да има такова разделение. И да ти го илюстрирам притчозно.

Колко струва един Ролс Ройс по поръчка за петстотин хиляди евра до село Бутан Врачанско, когато шоферът и баровецът се връщат от малка разходка в храсталаците и виждат, че местните Унгарци, са гепили резервната гума и са отнесли лъскавия вентил на една от другите?

Простичкият отговор е две евра, колкото струва липсващият вентил, без който въпросната машинария е купчина лъскави непотребни ламарини!

Просто перифразирам Апостол Павел. И поуката е, че в тялото Христово, както и тук, най-малката част, осмисля съществуването на цялото тяло.

Затова и казвам, че нЕма такова понятие Висш Клир.

А иначе благодаря ти за критичната забележка, определено ще коригирам тона към смирение, когато пиша по някои въпроси.

Мисля, че темата изисква продължение, но в неявен вид.

И ще повторя едни думи, които мисля писах на Прокимен в Християнство по подобен въпрос.

Бог няма да ни пита, какво са направили или не са направили Владиците, а ще ни пита ние какво направихме.

Ами да правим това, което можем.

Да те помоля нещо:
При превода на Игнатий Душеин за Софроний Сахаров съм изтървал да изтрия един пасаж на руски. В темата на Исихия за молитвата, която е ковната най-отгоре. Та, бъди така добър, да ми поправиш бъга.

Ако въобще се ядосвам на клириците за нещо е, че това е основно тяхна работа. Аз мога да направя частична богословска критика в няколко клуба, докато те могат да свършат генерално нещата. Но свършили или не, в духа на горенаписаното, аз ще свърша това, което мога, а на тях... Божията благодат нека бъде.

А за Николай Пловдивски, когато се сетя, вече предпочитам да кажа една молитва за спасението на душата му.

Бат Тимо може да го дъвча богословски доста често, но си е винаги брат обичен, въпреки че е с "особено" мнение по разни въпроси.

"""В темата на Исихия за молитвата, която е ковната най-отгоре. Та, бъди така добър, да ми поправиш бъга."""

Поясни се по-очно, за да не сбъркам в изтриването. Дай точния линк и още по-подробни пояснения.

Простено, прости, брате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите