|
Продължението днес ще бъде истинска приказка.Приказката, в която аз живея.То ще бъде сбит преразказ на онези моменти водещи ме до смях.Дните се нижат един след друг и за мен нищо ново не се случва.Дъвчене и мачкане на едно място......нещо като латиноамерикански сериал.Сутрин, когато пристигам на работа , аз се отправям към мъжката съблекалня.Почуквам културно на вратата и отварям до край, така че ако някоя жена премине покрай, да има възможност да надзърне.Появата ми в този момент води до оживен възглас и неминуемо лепене на усмивки по недоспалите лица на колегите ми.Не знам защо, но всички ми се радват и преди да съм казал поредната глупост те вече се държат за коремите.
-Ну вот, доктор Секс появился.Он так много дырок надрачил (рус.-начикиджийствал), что стал уже профессионалом.-това е заметката на малкия Давид Гуревич, който с украинския си акцент продължава - Как си?
-Ну да, он уже без вазелина их драчить! - се намесва колегата ми от Баку.Той открито ми спомена един ден, че ако някой ме обиди, без оглед на пол ще му скъса ануса като износена футболна топка.Намирам малкия Гари седнал върху тоалетната да си сменява панталоните.В съблекалнята няма столове или закачалки и той извършва тази процедура там.За мен тоалетните приличат на луксозни асансьори и аз на шега го питам - ти с асансьора ли пътуваш до тук? Забелязвам, че всички са с свалени панталони и нареждам:
-Нука, все стали в очередь и пригатовили по 20 шекел.Сейчась вам покажу настоящая секс машина!
Започвам да се събличам и отново коментар на руски, къде са ми кожените прашки, бичовете и всички онези аксесуари необходими на стриптизьор работещ в гей бар.Да, пред тях това е моята втора професия.В продължение на този сутришен разговор следва едно бурно ръкостискане принесено от бившия СССР.За мен този процес е крайно гнусен и аз тайно след това си измивам ръцете под чешмата като хирург готвещ се за трансплантация на костен мозък.От съблекалнята всички се изнасяме към бюфета.Шефа идва 30 минути по-късно.Време предостъчно всеки да види всеки и да разкаже как е провел предходната вечер.Пускат се едни мощни кум кум-и (чайник) и се чака водата да заври са сутрешно кафе.За мен то ще е трето и последно за деня.Кафе в Израел се пие по много странен начин.Слагаш лъжичка смляно кафе, заливаш го с вряла вода, изстискваш в него няколко капки лимон и се отдаваш на насладата.А тя не е голяма, тъй като жената на шефа купува от най-долнопробните марки всякаш правени от алхимици на кафе.Най-интересни са ми разговорите с Костя.Той е получил маскорет-а (заплатата) и предходната вечер за него е била с много огнена вода.Обикновено ми разказва виц.За да не ви мъча с руския, от което се губи тънкостта на смеха, ще се опитам да ви го преведа. Та:
-Един простоват човечец отишъл на изложба на имприсионизма и модерното изкуство.Гледал мацаници, взирал се да разбере нещо.Приближил се гидът и започнал да му обяснява за душата на художника , за неговите видения, за силата на боите.Човекъчецът гледал ,слушал, пък изтърсил - а вие, секс с таралеж правили сте? Гидът млъкнал и попитал учудено -защо пък с таралеж? Човекът продължавал да съзерцава картината и отговорил - ами така, разговорът да продължава.
Не знам за вас мили хора, но на руски това ми скъса корема от смях, а и Костя си е майтапчия.Тогава по инерция попитах Костя, какъв е? Евреин или какво? Защото видях в съблекалнята Гари да си прибира под дрехите си грегориянски кръст.
-Я? - замисля се Костя - я незаконный син Далай Ламы и мамы Терезы. Я будист блядь.Дааааа, я будист.
-А от къде си Костя? Украинец или руснак?- го питам аз.Тук той се замисля и сбръчква лице, което със сигурност ще го прави да изглежда така след 10 години .
-Я, болхар ( укр.-българин) блядь! - ми отговаря той, но "Х"-то го издава, че е хахол.
Подобни разговори всяка сутрин между мъже в репродуктивна възраст, при отсъствие на засукани жени доведоха до раждането на поздрав в мифаля на Моше.Патентът май бе мой или в съавторство с Мистър Ели, манафът от Баку.Като описание на поздрава, той не бе нищо по-различно от мъжко самозадоволяване.Мощно поклащане на дясната ръка във възвратно постапателно движение и задължително смачкано лице всякаш сега ще оплискаш околността със соковете на живота.Често някои преиграваха и засенчваха порно актьорите.
-Какво правиш?
-Дупча платки! - и с ръка показваш поздрава, докато с лявата натискаш ръчката на бормашината.
- Режа платки - в ръцете ти е голяма ръкохватка на гилотина, завършека на която наподобява глава.И така де що има машина с джойстик из залата се превъплъщава в мъжки член.
- Е сколько можно!? - гледа тъпо Ели - вес день драчим.А и от этого шума станем импотентным!
Аз исках да променя представата за Израел и погрешното схващане, че географски тя се намира до Иран.Хей, не бъркайте толкова, макар че и аз не знам със сигурност с кого граничи Уганда.Аз търсех истината за Израел..Сам я намерих и се спуснах без корист да ви я поднеса.Искам да се извиня предварително ако има засегнати от постовете ми.Най-малкото не искам да въвеждам някого в заблуждение, че тук берем доларите по палмите.
Най-странното за мен самия са милите ви отговори и неприкрития интерес.И най-вече многото ЛС от нежната страна на човечеството, наречено жени.Нескромно ще прозвучи, но някои от тях искат по-голяма близост пресичаща границата интимност.За да придобиете реална представа за мен, нека ви се опиша :173см ръст, 68кг тегло, прошарени коси, 41 номер обувки.В никакъв случай идеалист или романтик.Не, аз съм реалист, даже сюрреалист, който обожава три неща най-много:жените, децата и бирата.Тук е момента да се обърна към мъжете.
Мъже, обичайте жените си, за да не ги обича друг! Те обичат да бъдат обичани, те обичат мили думи.Не крия.Една жена се пристраши и ме нарече Андерсен.Тя ме чете в сянка и е редактор на голям вестник.Ако ще има приказка, знам ли, ще бъде с нейна помощ.За мен Андерсен е писател на приказки за деца, но за пораснали деца.Тя ме убеди да си говорим и да споделям в детайли живота си.Направих го.В първия момент ме съзря сериозен, но след време ме нарече мъж с душата на дете.Не знам дали ще има приказка, аз не изпитвам потребност от такава.Всичко е в ръцете на времето, Бог и нея.
Снимките, които съм привел са желанието ми да се докоснете и придобиете представа за моя свят.Да поживеете мислено като се пренесете със силата на виртуалното.Цяло приключение си бе закупуването на поредния ми фотоапарат, който за мен придоби платинена стойност.Преди две седмици тръгнах на поход за фотоапарат в град "Морско момиче".Денят започна много гадно.Таксистът ме взе, договорихме за цената, повози ме две спирки, спря, говори с един от хилядите си мобилни и ми върна парите.Накара ме да слезна и запраши в обратна посока.Говореше с отвратителния си грузински акцент и в придадък физиономията му аз го наредих като член на Ал кайда.
Прехвърлих се в автобуса и забих.През цялото време Митко Митев-брат ми се безпокоеше за мен и ме напътваше как ще се срещнем.Прехвърлих на друг автобус и май тук съм изпуснал всичките си документи на едно с парите за доста скъпо продавани фотоапарати в Израел.Митко Митев се зададе отдалече с момиче под ръка.Помислих си, че идва с поредната си приятелка.И тук той не престава да доказва половата мощ на българския мъж.Оказа се голямата му дъщеря.Отидохме в каньон "Бат Ям".Много красив магазин.На входа влизате под водопад от вода. (Съжалявам, че батерийте не бяха заредени).
Влязохме на щанда за фото.Нова тъпня.Шефът го нямаше и цената бе нагоре с доста шекели.Реших, че ще изгладувам и тази обида и се реших да го купя...но те не взимали долари.Тръгнахме към чейндж бюро и хоп, там установих липсата на ценни за мен неща.За учудване го приех философски, без да се ядосвам много много.Митко Митев го бе яд повече от мен.
- Брато, дай да идем вкъщи и да изпием по една бира - ми предложи той с мекия си старозагорски акцент умесен с такъв на иврит.Купихме си от любимата му туборг.Така аз пих най-скъпата бира в моя живот.Мисълта за фотоапарата ме бе обсебила, а и имах лична причина да го искам на мига повече от всичко.На другата седмица той отишъл в магазина и се срещнал с шефа, и "наплюл" продавача.Когато се срещнахме в работата, той сподели , че ако съм навит има анаха (отстъпка) и всичко е на шест.Е няма начин пак ще се пътува при тези обстоятелства.Отново се заредих с финикийски знаци и забих.Не ми достигаха 100$ и бях решил, че ще ги изтегля с визата си от каспомат (банкомат) на друга банка.Ужас, каспоматът не даваше пари.Е да си имам и късмета.Три опита правихме, сменихме каспомата с на друга банка и пак така-няма кесеф (пари).Митко Митев не се предваше и късмета проработи, бъркали сме копчето.Купих го и реших на мига да го полеем.Тръгнахме да търсим бирария, която да продава туборг.
-Брато, това е то, да снимаш с кеф и да показваш.... - отдадохме са на сантименталности.На спомени.На това, че остаряваме и не сме онези дето бяхме на двадесет.Пиехме бира блажено.За мен туборг си е жива минерална вода и мога с лекота да обърна каса.
-Абе ти луд ли си? От бирата се става импотентен....защо германците не могат да клатят? -така разговора стана типично мъжки, за секс -пий вино, бяло или червено!
Цената на бутилка хубаво вино в Израел е равна на малка каса бира.
-Вино пия само зимата, когато има сняг, да се сгрея...уважавам бирата, пък и какво като стана импотентен, то дали ще е от бира или от онези фрези, разлика не виждам...абе я наздраве, пий да си го бараш после - го подканям аз.
И тук се започва един разговор даваш обяснение защо мъжа наближаващ 40 години кара втори пубертет.Аз седях и го слушах, но с тръба през главата свързваща двете ми уши.
-Искаш ли да повторим, мога да седя цял ден така и да пия бира, искаш ли? - го питам аз.
-Брато, аз тук се отучих да пия.Една ми стига...на времето в България, ехе по цяла нощ пиех и клатех като кон.Заключвах се с обекта и до припадък...
Гледах го изумен.Поредната секс история, поредния секс подвиг.Завиждах му на красивите дъщери.За тях живеел, но и пред тях се отпускаше.Уби ме с поуката към тях, че дори и да се оженят няма само с един мъж да го правят.
-Абе, така ли се възпитават дъщери? - не вярвах.
-Брато, рано или късно ще се случи, какво можеш да направиш, нека знаят - либерално ми отговаряше той с мекото си произношение - Е, аз след обед ще ходя на "лов" на плажа, ще се видим в йом ришон (ден първи).
Жена му е на работа.Тук той слага слънчевите си очила и го виждам, че му става тъжно, мъчно.Мъчно, защото живеем на разстояние, защото си няма приятели за 10 години престой, защото и аз нямам приятели.А с него като се съберем си говорим само глупости, които ни отпускат свитите души... и не ги говорим пред Линда.Линда не е тъпа и се заканва с пръст.Той така не можел да говори с зет си местен милионер, можел само с мен.Идва моя автобус # 43 за цомет "Холон".Там се прехвърлям на # 312 за Ашдод и по пътя улавих тези снимки....може би това е краят.Всички участници по темата поздравявам с песен на Camuflage - " Here She comes".
(R)evolution man
|
[
