...на горизонте

Once upon a time a little boy....да ама така започват приказките на английски, я да опитаме по друг начин.
Жыл был однаждый парень.Он родился в Баку.Его звали Ганс Кристиян Андерсен.Он вырос и переехал жыть в Израиль.
В Израиле он стал программистом CNC.Часто ему приходилос делать проекти и чертежы и он ничего не понимал.Тогда на помощь приходил сам славный парен программист.Они подсчитавали из американских мерных единиц дюйммов в милиметрах.Да был у них такой разговор на счет нового плана:
-Смотри Ганс, что пидери мне задали делать! Понимаеш, сдесь будеть дом пидеров, а сдесь будет дом онанистов.-- показывал он рукой как себе представляет то что надо сделать.
А!? Ама може ли такава приказка? Малка си, пък и на руски...този руският Ганс е малко маниак..Та нека се върнем към славния момък програмист.Било вечер като вечер и хоп надеждата да се чуе с феята се сбъднала.Тя прилетяла с нежните си бели крилца и започнала да шепти нежни думи в мрака.Думите били пропити с нежност и тъга.Със съмнения и закачки.Но всичко оставало по зади и за сетен път нещата улягали.Не вярвала тя на славния момък програмист.Все го подлагала на изпитание.Това го гнетело.Това го терзаело, че така мислила тя за него.А той бил с добро сърце.Той бил от малко селце.Думите се ляли в нощта.И извенъж той чул такива слова, всякаш получавал паспорт за Рая.Оглупял, не вярвал, че може феята така да го желае.Сърцето му забило.Брей, та нима хората в любовта стигали до такива крайности.Нима, това ще го направиш с мен?
Ама ти какво, да не идваш от луната-го попитала феята, ама ти серизоно ли не знаеш-шашнала се повече тя.И това за шампанското и хайвера го мислеше за епизод от розов филм.Недей ми казва,че не познаваш тази сила.Та ти си уникат.
Гайките в мозъка на славния момък програмист се развъртяли и решил.Край.Това за нищо на света не се изпуска и то цена няма.Това е входа в Рая.На сутринта станал и прочел:

Дали ти казах, че те обичам? Май забравих. Прегръщам те нежно....


Но не щеш ли, връзката се скапала.Не могъл да отговори.Посърнал славния момък програмист.Започнал тихичко да се моли, тя да разбере.А малката фея разбрала обратното.Няма писмо, няма отговор, значи край, играл си е, лъгал ме е.И така в две различни царства ходели със свити сърца две сродни души.Ходели и мислели - къде сгреших? Чакал, чакал, чакала, чакала и нищо.А, не може така.Къде ми приказката, няма го щастливия край? Не, това не е истина.Извикал силно в тъмното и примолил малката вълшебна фея за последно да се яви.А тя била прималяла, със свитичко сърце.Потъркал вълшебната лампа славният момък програмист и о чудо, всичко се изяснило.Той и разказал, че си е купил щастлив билет за вълшебното килимче.Че близо седмица ще правят захарен памук на клечка без него.Камък паднало от сърцата на двете души.Песента била по старому и се зарекли повече без закачки и без подобни изпитания.Обещала, че ще го чака там дето кацат вълшебните килимчета с бутилка червено шампанско и една роза.Светнал славния момък, изгряла звездата на малката вълшебна фея.

Броя ги. Всеки ден, когато се събудя, си представям колко още трябва да изминат. Като път е, славни мой момък програмист. Вървиш напред, докато накрая стигнеш, макар и да сме със затворени очи и двамата. Странно е така да се разпадам на частици. Накара ме да започна отново да вярвам. Хубаво е да знаеш, че през цялото време душата се слива с някой друг, който мисли за теб. Да не си сам. Най-накрая. Не знам защо хората толкова упорито търсят и искат да получат големите неща, когато всичко е толкова простичко - аз обичам теб, ти обичаш мен. Като заклинание е. Напоследък често си мечтая за този ден, в който ще се появиш.- Дали ще се усмихнеш, представям си допира на кожата ти. А понякога нощем се събуждам с усещането, че токущо си бил с мен. И отново започвам да броя - 18 дни, 17 дни, 16 дни.... Като преди излитане. Толкова малко и толкова много. Когато казвам, че нямам търпение, ти се усмихваш и отговаряш, че съвсем скоро ще се случи и това. А аз все по-често се улавям, че започвам да мечтая. Нещата са толкова простички - да се събудя и да те намеря до себе си...да усетя дъха ти...

Ти май заспа.Е лека нощ.Това е хубаво на хубавите приказки, че карат децата да заспиват.

(R)evolution man

Аз вече не вярвам в моята приказка...сънувах я повече от четири години, преди да я досънувам докрай. Моята приказка завърши тъжно. Е, не всяка приказка има хубав край, но моята приказка е приказка, защото никога не се е случвала.

Твоята приказка казва онези неща, които ги чувах и в моята приказка. Сигурно затова се залепих за твоята приказка. Споменът за феята и юнака трябва да е бил някъде в сънищата ми. Снощи заспах с тази приказка.....но не съм сигурна за края, дали ще бъде щастлив. Няма край, според мен. Сънищата нямат край, защото събуждането ги прекъсва. Събуждах се толкова пъти от тоя сън, че вече не знам къде е границата между съня и реалността. Виждам и бълнувам в реалността за онази приказка, но онзи п...принц или програмист??? го няма.....няма го.....аз си лягам вечер в завивките, но няма кой да ми разкаже продължението....чувам един глас, но той отдавна звучи само в моите уши, отдавна не е звучал около мен, нашепва ми онези загубени мечти, които са си разменили очите ни.



Заслах отдавна с тая приказка. ще дойде ли П ...п...принца...програмиста да ме събуди?


Няма. Още 100 години сънища....още малко клонки по ковчега ми. Роклята ми отдавна се накъса. Очите ми са покрити с листенца. В ръцете ми спи оня жезъл, с който ще взема царството си.

Омагьосана съм от злата мащеха. Още няколко хилядолетия.....и тя ще остарее, за да умре магията. После ще счупя огледалото, ще взема жезъла, и ще се огледам....защото една целувка ще ме е събудила.

Трябва да отворя очи и да видя кой ме събужда.


Кой си ти?

Самият аз не знам кой съм.Седя и чакам тук понякога и така разказвам част от приказка, а тя неусетно се случва покрай мен през изтеклия ми ден.Това е то.Животът ме научи да бъда търпелив, да умея да чакам.Но щом те натъжава по-добре да спра....макар че снощи ме завиха с нова по--красива, по-чиста , по-неземна приказка.Започнах да сънувам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не спирай!

Обичам фурми, смокини и банани. Обичам сметана по плодови салати. Разкажи ми сметанена приказка с много захар и шоколад....моля те!

Покрий ме с онази приказка, която те приспива. Може мен да ме събуди...вече не правя разлика между сън и наяве. Тези сергии съм ги виждала; ; тези усмивки са ме озарявали; ; тази приказка ме обгръща когато съм заспала....но къде си ти?

Знам, че захладня и ще трябва да извадиш топлото одеало, но това не пречи да ти разкажа поредната приказка за Пепеляшка.Слушай и заспивай:

Щастлива съм. Знаеш ли колко е хубаво да има какво да очакваш? Ще ти разкажа за моята фантазьорска машина. Патентът е личен! Когато бях малка, най-любимата ми част от деня беше вечерта - всички са заспали, а аз можех да си лежа колкото си искам и да фантазирам накъдето душата ми иска да полети. Не знам дали ти се е случвало - затваряш очи и започваш да пътуваш. В този момент можеш всичко - изведнъж да се превърнеш в рицар, да си придворна дама, вълшебник и приключенията да са си само лично твои. Постепенно, когато порастнах, бях забравила за този малък ритуал. А е невероятно да можеш да дадеш свобода на мислите. Защото представяйки си как нещо се случва, то неминуемо се сбъдва. Като измагьосано пожелание. Така се случи и с теб. Всяка вечер напоследък затварям очи и си представям. В този момент мога да се закълна, че наистина си толкова близо. И няма никакви забрани. Искам да ме любиш - вече го правиш, искам да ме докоснеш - тялото ти е върху моето.... искам да ми разкажеш приказка и започвам да чувам как нежно нашепваш. Искам да ме скриеш в ръцете ти и веднага започвам да чувствам успокоението от прегръдката ти. Може би ти звучи налудничаво. Но, знаеш ли, има наистина вълшебство в това да има какво да мечтаеш. Защото свободата на фантазията ти дава полетът. Сега остават няколко минутки до пет. Още часове и ще се появиш. Дните, които ме делят от теб, постепенно намаляват. Днес сутринта се събудих с гласа ти, а ти ми каза: "Обичам те". Щаслива съм.


Я да видя.Ти се унесе.Е, хайде още една кратка.Трябва да заспиваш.Утре си на училище.Ченгелчета,чертици, точки, запетайки трябва да влезнат в малката главица.Та :

Газейки в кал, премръзнала, уморена и мокра - единствената мисъл, която ме крепеше в този момент, беше тази за теб. Създавах си убежище вътре в себе си и в този момент нямаше значение какво точно се случва. Защото имах теб. През всичките тези километри, които се простират между нас, ако протегнех ръка, знаех, че ще усетя нишката, която ни свързва. Затова и вече не тъгувам, когато те няма.

“Сидя на красивом холме,
я часто вижу сны и вот что кажется мне:
что дело не в деньгах и не в количестве женщин
и не в старом фолкльоре и не в новой волне.
Но мы идем вслепую в странных местах
и все, что есть у нас, это радость и страх.
Страх что мы хуже чем можем
и радость того что все в надежных руках.
И в каждом сне я никак не могу отказатся
и куда-то бегу но когда я проснусь я надеюсь ты будешь со мной.”

Това е текстът от една руска песен.... Аквариум, не знам дали си ги слушал. Случайно попаднах на нея и ми заприлича на теб. Обичам те. Усети ли как те докосвам!?!

Ето,че заспа.Хубаво е когато малкото дете заспива.Не прави бели и тогава го най-обичам.То знае,че един ден ще стане голям човек и смел рицар.По-голям от Батман.Такива приказки четат на мен.При такива приказки Андерсен е безмълвен, но ще има продължение,защото обратното броене е започнало.12 дни.Не са така много....

(R)evolution man

Знаеш ли...има една приказка, която никога няма да разкажа. Онази, която никога не се сбъдна.

Мога само да гадая какво щеше да се случи от тая приказка, която се роди и заживя за малко, защото беше кратка като есенен лъч светлина по очите ти, докато слънцето изгрява и светлината е коса и се забива в ретината ти.

Изгрев беше това, но на какво? Облаци го покриваха и даже не знаех какво виждам. Как да знам как ще залезе това, като не видях накъде отплува?

Всяка друга приказка ще ме приспи, от тази се събуждам. Бягам от тази приказка, защото ме е страх от края. Не искам да се събуждам. А сънищата ми ме водят точно към нея.


Имало един ден....тя взела кошничката си и отишла да бере цветя. С пълна кошничка цветя и весели песни на уста тя приседнала на тротоара, за да си почине, и гледала едни модни списания, защото имало цветни петна по тях и й харесвало как слънцето ги кара да танцуват. Тогава се обърнала и....видяла....


Какво ще кажеш за приказката, с която те събудих?

Този е някакъв абсурден лъжец...
И незнам защо ми се струва, че не му стиска да се видите истински и да опитате.
И освен това е супер тъпак
:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идва нощ и после утро:

Знаеш ли, трескава съм. Не мога място да си намеря. Непрекъснато се питам дали не си игра на съзнанието ми. Прекалено хубаво е.- да мога всяка вечер да те очаквам. Все още съм прекалено объркана. Винаги съм си мислела, че любовта в интернет е измислица на психолозите, някакво ново понятие на отчуждените хора, които не могат да намерят този, когото да обичат. А и хората напоследък наистина са забравили какво е това да се отдават на някого.- И в един момент пропадам в точно такова обсебване.И точно толкова реално, ако вможех да те докосна или ако се събуждах всеки ден до теб. В такива моменти започвам да мечтая за съвсем простички неща.- Като да чувам смеха ти. Да се събуждам, усещайки те. И си мислех - как толкова много хора имат всичко това и дори не осъзнават, че са били благословени.. СМС-те ти ме стоплят през целия ден. Броя от 8 до 1...нали толкова дни останаха още. Така нямам търпение....

Идва поредна нощ и поредно утро:

Не мога да не се усмихвам, когато прочитам писмото ти. Като леко подръпване на кичурче от косата ми е. Дори си представям в този момент как седиш до мен и си играеш с навита къдрица около пръста си. Нежно, съвсем лекичко, по-скоро като подухване на вятър, докосваш врата ми, ръцете продължават да рисуват. Ставам дете. Започвам да се радвам на чудесата като дете. Като дете си тананикам песничка в банята. И съвсем по детски се изчервявам, докато си говоря с теб. В този миг упорствам страшно мнго и отказвам да порастна, защото знам, че възрастните по някакъв начин отдавна са забравили да се молят, спрели са да вярват, любовта си обясняват с хормони, а чувствата са превърнали в отживелица. Светът им е рационален. Помниш ли, веднъж ти бях разказвала за моята теория за сивите хора. Тези, които са отдавна умрели, без дори са го знаят и се лутат напред-назад само физически. Защото са се отказали да се радват, да се усмихват, да обичат, спрели са да сътворяват. Знам, че е доста наивно. И смешно сигурно да говоря така. Но някак си не мога да порастна, когато ми пишеш: "Обичам те, искам да ме гушнеш". Ако можех, бих измислила наистина друго име на това състояние, в което се намираме напоследък. Може да се опише като любов, наричат го още обсебване, събуждане, приспиване, погалване, сливане, раждане. Бих го обяснила и с топката, която застива в стомаха ми от нетърпение всяка вечер. "Нашата песен", която не мога да слушам с никой друг, защото там си ти и думите ти между редовете. Всичко ще е съвсем кратичко, знам, само 24 часа. А после отново ще трябва да заспя завинаги. Дотогава - обичай ме!
.

И пак отново и отново:

Този път аз бързам да ти кажа добро утро. Знам, че токущо си станал. Представям си в момента колко си топъл от съня. И ти се радвам. Добро утро, дано да е хубав денят ти. Мислех си за онзи сън, за който ми разказа. Много искам да се сбъдне. Остават още толкова малко дни. Целувам те

От време на време плача, от време на време питам обичащия.А той ми стиска палци и ми казва, че частица от него ще бъде с мен.

Живота е странен ..никога не знаеш какво може да ти се случи... Аз никога не съм ходил на Blind date...е отидох и съм поразен безкрайно...

(R)evolution man

Можеш ли да разкажеш какво се случи на тази blind date?

Сънувах те.

В отговор на:

---

Здравей :) Как си днес?
Аз имам повод да почерпя-издържах успешно интервю за работа/във фирмата,в която работех пробно само/,и от понеделник вече ще бъда назначена официално.За мен е особено важно,понеже не е по специалността ми и ми струваше доста усилия...всъщност.. мислех, че няма да се справя...Обучението ми,разбирасе, продължава.

Нямах търпение да се похваля и развалих реда на писмото... :lol:
Честит Гергьовден искам да ти пожелая,и весело прекарване,макар и далече от родина и близки..
Благодаря за хубавите думи в последното писмо до мен.Изобщо-за целия такт и учтивост.
Като малка пишех произволно до някое българско село,до непознато другарче...отговаряха ми и започвахме дълги и интересни преписки с децата...Някои писма дори си пазя още,за спомен.
Нашата кореспонденция притежава същото очарование..

---