Как чата ме умопобърка / Контакти / Любов

Славният момък се сепвал сутринта омагьосан от приказката на малката вълшебна фея.Ta нали живеел в едно далечно царство , много много далечно господарство, а бил в нещо като плен. Той бързо ставал от кревата.Втурвал се в банята.Къпел се и се бръснел, и докато е с хавлия се отправял към компата.С една ръка си подсушавал косите , а с другата търсел вълшебния линк на малките феи.Пишел и писмо, и тайно се надявал , тя да му е написала.Пишел, пиел кафе и закъснявал за автобуса.Той не бил вълшебен, защото не чакал славния момък на спирката.Но нищо имало и друг автобус.И така той пътувал към своята фабрика за захарен памук на клечка.Поглеждал слънцето.Славният момък не носил часовник.Когато слънцето било отгоре, той знаел ,че малката вълшебна фея се събуждала в своето розово креватче.Тя била най-малка от всички, но с най -доброто сърце на света из между всички феи.Правело е малка, защото била с осем години по-малка от славния момък програмист.Tя била много жива.Обичала лудо да играе латиноамерикански танци.Падала си по кючека.,от една колежка циганска фея го била научила.Даже като нищо можела да обърне няколко водки с лимонче.Брей че фея, а? Цъкал славният момък.Малката вълшебна фея обаче била и много опасна. Имала ключе от огледалото на живота.Неистово искала да погледне там и да разбере какъв цвят е душата на славния момък програмист.Не се сдържала и го отключила.Когато я ослепила светлината от огледалото на живота, тя изстенала от мъка.Не могла да повярва , но сърце и не давало да остави нещата така.Преглътнала и простила....а той слушал и мечтал, когато тя била край него.Дори не вярвал и всеки път я карал да преповтаря думите си.Тя се усмихвала и с нежност шепнела отново.Славният момък тутакси се успокоявал и отхвърлял всякакво съмнение.И така секунда след секунда, минута след минута, докато малката вълшебна фея тупнала възнак.Славният момък се уплашил и започнал да крещи в тъмното, но бедата била тази, че не знаел как да вика.А малката вълшебна фея с всяка измината минута изстивала.Неините крилца се свили, нейното сърце замирало.Мъка го налегнал славния момък програмист и той се изцепил в тишината.Сепнала се малката вълшебна фея, грабнала си пръчицата и се залутала към доктор Ох Боли.Доктор Ох Боли едва не проплакал.Малка фея-защо? Давам ти почивка.Всеки ден да пиеш по три боровинки.Сутрин , обед , вечер, а след това малинка с горски мед.Сили ти трябват малка фейо.На другия ден славния момък чакал, чакал вест.И о чудо.Тя позвънила с прегракнало гласче по вълшебния си gsm.Толкова била добра, толкова мила, толкова отстъпчива, че веднага взела да се извинява.Славния момък се шашардисал.Ти наистина си фея, моята вълшебна фея.На вечерта със сетни сили долетяла.Едвам пърхала с крилца, но знаела ,че има едно добро момче, което чака да заспи.Решила този път да му разкаже за любимите й индианци:

.... Когато в племето се раждало дете, вождът и съветът на старейшените се събирали. Най-възрастният от тях разчупвал стъкло. От късчетата отделял двете най-големи парченца. Останалите ги разпръсквал в кръг около детето. Индианците имали поверие, че душата на хората никога не е цяла, когато се раждаме. И точно като парченцата стъкло е разпръсната навсякъде из света, а в нас оставала само едната част. За да се събере отново душата, трябвало да открие липсващата половинка. Понякога срещаме хора, в които има парченца от душата ни. Нагласят се към нас, идеално прилепват по ръбовете, но не са достатъчно големи, за да се слеят и след време отново се отделят. Може никога да не срещнем липсващата половинка. И винаги да се напасваме. Понякога, много рядко, но наистина се случва, срещаш този, който може да запълни празнината. Индианците наричали тези хора още пазителите. И тогава никога не се питаш дали най-после си открил. Просто се оглеждаш в него и знаеш, че празнината най-после ще бъде попълнена. И едва тогава човек става надарен с прозрението и мъдростта да обича. Без да си задава въпроси. Защото знаеш ли, любовта не се измерва с времето, което ще прекараш с този до теб. Може да е само няколко минути и да остане завинаги. Тази приказка няма щастлив край.

Приказката свършила бързо, а славния момък бил с окорени очи.Нещо го въртяло и той не можел да заспи.Тогава малката вълшебна феята му казала да се отпусне и с мислите си да долети при нея.Тя влезнала бавно в банята с розовите си вълшебни джапанки.Запалвала малка свещ и го подканвала да я последва.Пускала много гореща вода, та парата да скрие неговата свенливост.Той не вярвал.Плахо пристъпил към нея и видял как с вълшебната й пръчица дрехите отлетяли.Положила го на земята бавно и го обляла целия със шампанско.Поръсила го с хайвер.После жадно се доближила с устни към него.....е хайде лягай си, много си малка.Цензура.Обръщай се на другата страна и гушкай Мечо Пух.Лека нощ и да гася ли лампата!?
И да знаеш нещо се е случило с малката вълшебна фея тази нощ, може приказка да няма утре, съжалявам....

(R)evolution man

Tуп, туп ама не може така.От днес си на училище.Подготви ли си чантата? Подготви ли си роклята за утре.Мий зъби и лягай, че утре пак ще ставаш рано.Не мога да разказвам розови приказки...няма розово мастило, а и щъркелите пускат сладките момиченца през комините.Поне дочакай да станеш в 8 клас.Анатомия на човека да научиш.E хайде от мен да мине, така по детски...та станало 00.00 часа и малката вълшебна фея се наложило да се връща. За беда си изпуснала розовата джапанка.Славният момък програмист я взел и се зарекъл да я търси по широкия свят.Ще ходи от мома на мома и на която и лепне значи е тя.Та той не я бил виждал, а и тя него.Мисълта за нея го измъчвала постояно.Вместо захарен памук на клечка, той обърквал рецептата и се получавали гевреци с голяма дупка.Брей, кой ще си купи тези гевреци, хората искали захарен памук или поне петле на клечка.Наближава Нова Година в чудното му царство.Сняг тогава не вали, а се ядат ябълки с мед. Сладък да ти е живота.Ябълки и мед добре, ама си нямал Снежанка.Попитал я директно-искаш ли да ми станеш Снежанка?
Попитал я обаче на езика на робите.Славният момък програмист говорел четири езика и не се усетил.Брей ,че фукльо, та аз знам пет-отговорила малката вълшебна фея.Басирам се ,че не знаеш френски език да говориш.
Френски? -замислил се- а труден ли е?
-Не, дори е много вкусен.
-О!? нима? - възкликнал славния момък програмист -да но ще ми трябва учителка по френски.
-Е ще го уредим, давам извънредни уроци и ще има изпит.Внимавай, може да те скъсат! - Славният момък програмист се замислил и приел предизвикатеслтвото-какво пък, ще отида на поправителен, три пъти мечка се жени, един език, какво му е толкова трудното.-Може пък да възмъжея.
И решил, че ще пътува през голямата вода само за 24 часа.Колко са 24 часа? Te ca толкова, колкото да запалиш клечка кибрит и да чакаш да изгасне. Заспиваш ли, че приказката продължава и се казва "Всичките минути до теб"

Спах ужасно лошо. Непрекъснато се въртях в леглото. Все по-трудно ми става да заспя, след като съм водила разговори с теб. Някак си не мога да отсея реалността от това, което се е случвало до момента. Влизам да се къпя вечерта. И си представям докосванията ти във всяко едно движение. Завивам се през глава и топлината отново ме запраща в друго измерение, където си ти. Свикнах с приказките ти. Сутрешното погалване. Написах ти, че ставам трескава вечер. Преди да се появиш. И започнах да деля времето си на половинки. От сутринта и няколкото минутки, събуждайки се, до вечерта, когато отново се появяваш. Нереално е, знам. И може никога да не се сбъдне това, което толкова много преразказваме един на друг. Но вярвам, че думите, изречени вече веднъж, създават нови светове. Там, където никой друг, освен мен и теб няма достъп. Сигурно трябва да се чувствам обречена.- Или да започна да броя дните до момента, в който няма така да боли от физическото усещане за липсата ти. Но засега ми стига и това, че си там, някъде.

Искаш ли чаша мляко за лека нощ или ябълка, че продължавам да разказвам?

... и единствената мисъл, която ме караше да се усмихвам и да се отнасям, беше тази за теб. Защото колкото и да се случват катастрофи около мен, знам, че там някъде те има.- И си с мен, независимо от всичко. Не, славни мой момък програмист, няма да слагам имена на това, което се случва. Защото то е само наше. Нероденото момиченце, несбъдната среща, неизжвяните 24 часа, неслучилата се любов.....целувката, която още не ме е стоплила, ръцете ти, които не са ме докосвали. Някак си всичко е девствено. Излишно е да пиша, че ми липсваш. Колкото и налудничаво е, да ти липсва човек, който никога не си виждал. Не си чувал смеха му, не знаеш дали стене, докато свършва, дали са нежни ръцете му, как ли се усмихват очите му, допира на кожата какъв е...и пак ми липсваш.

Хей такива приказки за лека нощ получавал славния момък програмист.Той седял гол до кръста и неусетно заспивал.После се сепвал изтръпнал и вцепенен от студ и отново се провиквал.Чудо, тя работела и отново му желала лека нощ.А сега лека нощ, поне на мен.....

(R)evolution man