|
Здравейте,аз сам съвсем нова тук и отскоро чета форумите и може би проклинам и мига,в който си прекарах интернет в къщи,защото ми доведе само главоболия.Ето я и моята историйка-изглежда тинейджърска,но когато намери местенце в теб ти държи влага.Преди 6 месеца се запознах с едно момче в чата-първоначално даже се бъзиках с него(в първия ни разговор се представих за някаква върла свалячка).Той беше първия, с когото говорих в чата,допреди това само бях чувала за свалките в чата и си мислех,че всичко е лъжа.А каква в иронията,с човека с когото започнах да се бъзикам станахме приятели.Когато започнах да говоря с него разбрах,че той е страхотен човек,че не ме лъже за нищо,че ми има доверие.Просто през живота си не бях срещала такъв човек!Започнахме да си споделяме много неща,просто бяхме преживяли еднакви неща-приличахме си по всичко.И двамата бяхме изживяли любовни разочарования-аз отдавна,но ми държеше влага от доста време,а той съвсем скоро.Знаех какво е да се справиш с тази болка и исках да му помогна на всяка цена.Започнахме да си пишем все по-често и по-често-имахме чувството,че се познаваме от 10г и двамата.Толкова много ми харесваше да си говорим,че сме осъмвали в чата,макар и другия ден да бяхме и двмата на работа.Нищо не ме интересуваше,а най-лошото в цялата история е ,че бяхме от различни градове-деляха ни 200км и не можехме и да се видим.По едно време осъзнах,че в този човек има нещо повече,че го искам,желая и какво ли не.Побаркваше ме мисълта за него,а и беше споделено,макар че постоянно и двамата бягахме от чувства,защото и двамата бяхме наранени и връзка между нас означава още болка,защото разстояниетио ни разделяше.И двамата се дърпахме,а той наи-много,защото предищната му приятелка също е била от друг град и именно това ги е разделило,макар че и двамата са били лудо влюбени един в друг.започнахме да говорим за чувства и спирахме,оставахме приятели,не си говорихме,той не отговаряше на смс-и,не вдигаше телефона си,а в чата говорихме и щом стигнехме до темата чувства той излизаше или четеше без да ми отговаря.А аз се побарквах-той си беше наложил,че нищо не може да има между нас,колкото и да го желаеше-беше голям мазохист(аз му казвах беглец).Не искахме и всичко да свърши между нас,незнаехме какво да направим.аз бях готова да направя всичко за него,но той не искаше да го осъзнае.Той си намери някаква приятелка,но не от 200,а от 5оокм,но не и аз-не искал да ме нарани.Е аз реших,че искам да останем приятели-не ме интересуваше с кой е макар,че ми ставаше гадно,но исках да го запазя като човек и приятел.Но той се държеше студено,а това беше,защото имахме някакви чувства и двамата,но никой не казваше какви точно.Спряхме да говорим за чувства,поне аз.Един ден след един супер готин разговор той ми казва,че иска да опитаме да бъдем заедно и че когато се освободи ще сме 2-3 дни заедно и ще успеем да вкараме нещата в ред.А забравих да ви кажа-първата ни среща един месец преди това,което ми каза-беше пълен провал-и той не искаше да дойде да се видим,а на мен ми писна и отидох аз-и му каза,че очаквам той да говори пръв за това,което става между нас,защото аз все пак съм отишла при него.Исках да уточня за себе си какви ще бъдем-никаккви,приятели или нещо повече.Е той се държа като дърво-всякаш не беше той.Нищо не говорихме(сега не му било до такива неща,искал да замине някъде,защото тук не го сдържало и т.н,намал желание за нищо)-видяхме се за два часа и аз си трръгнах-имах чувството,че щях да пукна.А аз разбрах,че може би всичко трябва да свърши всичко между нас.Докато един ден може би 20дни след срещатата(а през това време почти не говорихме) след този готиния разговор, за който ви писах по горе,в който ми каза,че иска да пробваме да бъдем заедно-аз пак се обарках тъкмо ми беше минало малко, бях си избила всички чувства,а той отново създаде илюзията за мен.Вече наистина си мислех,че като се освободи от работа и се видим наистина може и да стане нещо повече между нас.А какво повече исках ли-той казваше-нашето приятелство е никакво-има и нещо друго-не сме само приятели.Е искрата загоря ………………И какво стана ли след два дни ми каза че ще заминава за чужбина,че тук нищо не го задържа.И така аз отново се прецаках с чувствата.Чаках да замине и една вечер пак в чата го попитах кога заминава,а той ми каза че никаде няма да ходи тук имало по-важни неша за него-изхарчил си всички пари,за да не замине.Аз го попитах защо,а той ми каза че някакво момиче с което е бил с нея е бременна и остава.Е бях като гръмната-но какво можех да направя-казах му че все пак трябва да поеме отговорност-каза ми че ще се жени за нея и какво ли не-а пък с нас какво щестане-ме попита,а аз му отговорих че трябжа да бъде с нея,а аз искам наистина да бъде щтастлив.И смяхххххххххх……………по едно време започна ад се хили-каза,че е всичко това си го е измислил,за да ме пробва как ще реагирам.Каза ми-ти момиче ме обичаш нали-а аз казах че не-едва ли бих обичала нчкого след толкова мъка и болка от мъже.А той е тогава си влюбена в мен-а аз казах пак неееееее(нали знаете бягах от себе си) .Казах му че имам някакви чувства,но той цялото си държание ме отбласква.Е каза той-аз исхак да ти кажа мн неща,но щом е така-ще си ги запазя за мен-ще си останат в моята глава и никога няма да ги разбереш.Попитах го защо остава-той ми каза заради момиче,но това момиче,за което изтакня е в чужбина и няма да си дойде скоро,Казах му е искам да съм аз момичето-на шега,а той веднага смени темета.Така и не разбрах аз или някой друг е причината.Обеща ми пак да дойде да се видим и тогава вече ще говорим наистина,а не в този скапан чат.Е чаках,но пак имал някакви причини и за деня,в който ми беще обещал н едойде.Аз му казах че не вярвам че ще го направи,просто вече не искам илюзии,а той каза,е значи не го искаш-а аз му отговорих стига илюзии.Обадих му се по телефона-говорихме и каза ще опитам следващата седмица да дойда и аз казах добре-ще те чакам.Знаете ли имах чувството,че се попабарквам-постоянно мислех за този ден.
И ще питате какво стана в цялата история,защо говоря в минало време ли?Ами три дни след разговора-той не отговаряше на нищо-смс,затваряше ми и телефона,но аз настоявах.Е вдигна го най-накрая-звуче6ше студено-пита ме как съм само и каза,че се обаждам в мн неподходящ момент със силно троснат глас.Аз му казах,защо ми затваряш,защо се даржиш така,а той каза,че нямал време,много му била голяма сметката и т.н-глупости………Кажете нали когато искаш нещо никой не може да те спре.казах му че виждам че не иска нищо и затворих.Познайте разплаках се,а са малко хората за който плача-е вече плача и за него и то мн често тези дни.Писах му смс и му казах че ме побърква,че плача за него,че незнам какво е направил с мен……..На следващия ден в чата-той ме пита какво беше това снощи……….Аз му казах момент на лудост……….Каза че трябва да спра да му се обаждам,защотоси имал приятелка-беше ми говорил за едно момиче,с което се е запознал преди пет дни.Каза,че трябва да спра да му се обаждам,защото онзи ден е бил с нея и на нея ще и бъде гадно,а на мен знаел че също,но не трябва и да с говорим в чата-ние не можем да бъдем приятели,а вече нямали чувства-аз му казах че и аз трябва да нямам.И че ми е гадно че го изгубих като човек.А той каза че не искал нищо да застрашава тяхната връзка.Каза че ще изтриее номера ми и дотук,колкото и да е гадно.Трябава да го забравя и да си намеря някой друг .А него да не го притеснявам вече,защото е щастлив с нея.
Пожелах му тя да е най-голямата му и истинска любов и да бъде мн щастлив.Наистина го искам,защото е страхотен човек и го заслужава!Е гадно ми е и то много-снощи говориме в чата-аз му писах исках да го питам за една програма.Писах му че е важно-той супер троснато ми каза да съм по-бърза,защото си говорил с нея и ………..абе че тя е по-важна.Каза ми да не му се обаждам………………Ох незнам какво да правя-побарках се и то от един чат-обърка съзнанието ми,чувствата ми,мислите ми,сънищата ми и всичко.Ще очаквам някой да ми пиче и д ами даде съвет,какъвто и да е той.Чувствам се като влюбена и изоставена тинейджърка,в човек,който дори го няма до мен-и не мога да видя…………………………….
Редактирано от sweetbonbonka на 04.08.05 23:16.
|
Как чата ме умопобърка
