....when the weather is high.......

Ами уж нямаше да пиша по темата.... и в крайна сметка излиза, че не си държа на обещанията, въпреки всичките си твърдения Ама сис е виновна, не моята, твоята, Али. Аз такива опции нямам ... на мен никой не иска да ми е сестра и никой не иска да съм му сестра.... е нали взаимност трябва да има

....you can stretch right up an' touch the sky....

Е, кво да правиш едно време като ме питаха "искаш ли братче" казвах "Нееее", ама после нахитрях и исках, ама.... то така или иначе кой ли ме пита. Лаф да става, както се казва....

....when the weather's fine, you got women, you got women on your mind.....

Е, сега братото служи на родината в търново, ама... той май не беше мой брат

....have a drink, have a drive, go out an' see what you can find.......

Само да кажа, че тази песен я слушам втори ден... и ще си я слушам през останалата част от "лятото", тъй че никой да не очаква цитатите да спрат... даже напротив. Като казвам, че я слушам втори ден имам предвид, че слушам само нея.

....If her daddie's rich, take her out for a meal.....

Дам, определено оправя настроението.... въпреки всичко. Важното е да си викаш "чшип-чшип" в ритъм.... Е, от един момент нататък нищо не помага, но разчитам, че още не е дошъл Обаче в гардероба имам надлежно сгънат червен килим, джъст ин кейс.... Човек трябва да е подготвен за лошите моменти. Но все пак по-добре е да не идват....

....if her daddie's poor, just do what you feel,.....

Всъщност парите не са най-важното, хич даже. Ама винаги гледам подозрително когато някой започне да разправя, че нямали.... Ами не вярвам. Не вярвам и когато някой започне да ми разправя за вътрешната красота.... е, верно, много приказки са ми чели едно време, и аз съм си чел.... даже си имах и една любима. Беше много дълга и хубава, но най-важното беше че е дълга, обаче... в крайна сметка това си остават приказки. Същото е и за филмите... ами човек нормално се вживява в ролята на главния герой, обаче... ами виждам се като убития в първата сцена.... дали не съм единствения който се вижда така?

....speed along the lane, do a ton or a ton an' twenty five,.....


Та за приказките. На Али приказката много ми харесва. Нали не ме убиха в първото действие? Според мен е приказка (може да има и по-точно название, но на мен приказка си ми харесва...) Не ми се иска да свършва.... нали се сещаш, нещо от рода на.... и те живели дълго и щастливо... дрън-дрън. Е, всеки търси щастието..... уф, това е банално, ама хубаво е, че никой не може да го обясни на никой. Често и на себеси дори. Просто.... никак не е просто.

.....when the sun goes down, you can make it, make it good in a layby.....

Ами Али, слънчице си.... даваш ми .... опитвах се да обясня... думите ... те са.... моите.... отпуска, никога не са били когато ми трябват. Но ти си знаеш... Ех, ами обичам си те.

А песента не е свършила

ne beshe medala... beshe usmivkata Naistina beshe :)))

naj-hubawata usmiwka pri towa

Polu4avash medal za tozi posting, struvalo si e da si narushish obeshtanieto
Prikazka e... i teb nqma da te ubiqt v pyrvo dejstwie... osven ako ne pojelaesh. Vse oshte ima svobodni roli... makar 4e imam neshto predvid za teb, da znaesh. E, moje bi shte se poznaesh v nqkoq ot 4astite.... koj znae:)

Ne sym si mislila, 4e shte go kajesh tova v nqkoe ot klub4etata.

Някаква особена сънливост ме налегна... и аз не знам защо така; след пустинята, след тази седмица 4е и пове4е на нпрежение... бях изтощена до крайност. Странното беше, че се отпуснах на такова място - с двама луди търговци - така ги възприемах тогава... търговци, които едва ли не насилствено ме возеха на някъде си... в някакво село с варварското наименование Караен. А аз просто се свлякох на дъното на каруцата и изпаднах в състояние на неадекватност... Една част от съзнанието ми обаче беше нащрек.
Мъжете мълчаха... по едно време Горан се премести отпред, до по-възрастния, и си зашепнаха нещо. Постепенно сякаш забравиха за присъствието ми... или може би разчитаха на това, че съм заспала. Така успях да подочуя нещичко.
Първо Леков предположи, че съм избягала от някое от околните села... после заобсъждаха меча...
-- Какво да я правим,--въздъхна накрая Леков. -- Как да я зарежем в това село?
-- Мислех,че си решил вече,--подметна Горан.
-- Ами уж... Ама... виж я, дете е... и май не би се върнала там, откъдето е тръгнала... А да я вземем с нас -- пак не става, и ти много добре знаеш защо.
-- Може пък да ни потрябва за нещо.
-- За какво? Да прелъстява риманистите, а ние после да ги убиваме ли? -- размърда се недоволно Леков. -- Остава само и жени да включим в тази лудница, същински панаир ще стане.
-- Не забравяй меча, той трябва да е ориентирът ни. Не си ли чувал за жените воини? Майка ти разказваше такива истории последния път като я посетих. освен това... --- и се поколеба.
-- Какво?
-- Легендата. Всички са я чували. За принцесата, която ще спаси Фангория...
-- Това са глупости, Горане, приказки за малки деца. Пък и това страхливо и наплашено дете кава принцеса ще е...
-- Не ми изглеждаше толкова страхлива... Размисли, имам чувството, че ще ни е полезна.
-- Камък на шията е тя, нищо друго...-- заключи Леков и чух как шибна кончето. -- Ще я оставим в селото и това е.
Камъкът на шията можеше само да лежи... и да червенее от срам.

Караен... малко село в покрайнините на Фангория. Надигнах се от каруцата, за да стана обект на най-неприятно зяпане от страна на селяните... а бях възпитана в дух да презирам същите тези селяни. Сега бях в ръцете им. И продължавах да завися от двама луди търговци, чиято единствена цел беше да се отърват от мен, захвърляйки ме в тази дупка.
Спряхме пред една неугледна посторйка; помислих си, че е обор, а се оказа къща. Ot neq izko`i kato куче от колибката си стара вещица... поне така ми се стори. Не бях виждала толкова стара и похабена жена... Настъхнах при мисълта, че някой ден мога да заприличам на нея.
-- Здравей, стара майко! -- поздрави Леков.
-- Ти луд ли си!-- разкрещя се старицата. -- Да влизаш тук посред бял ден! Ти, от който зависи...
Леков и направи знак към мен и тя млъкна като посечена.
-- Това пък какво е? -- изсумтя жената и закуцука към мен. -- Коя си ти, моме? Що мълчиш, да не загуби приказката си?
-- Спокойно, майко, -- намеси се Горан, -- намерихме го това дете на брега. От вашите ли е, не е ли?
-- Нали виждаш, че не я знам каква е! -- тросна се старицата. -- Я слез да те видя по-добре.
Смъкнах се неохотно... нима щяха да ме зарежат тук, при тази грозна старица?
-- Не се бой,-- шепне ми Леков и ме побутва към нея. -- Само изглежда страшна, иначе е добра и справедлива.
Старицата ме огледа... Поцъка с език, после ме хвана за ръка и ме поведе в къщата; преди да потънем в мрака, се обърна и даде някакво указание на мъжете, което не можах да чуя. Но явно те бяха наясно с обстановката, защото без да се суетят се заеха с коня и каруцата.
Тъмнина.... къща без прозорци, но хладна в сравниние с пека отвън. Старицата ме бутна на един трикрак нисък стол и седна срещу мен; погледът й ме притесни...
-- Сега ми кажи коя си.
-- Аз... Аледар се казвам, -- заекнах.
-- Откъде си?
-- Ударих си главата, майко, -- рекох й, за да я успокоя и предразположа. "Дърта вещице", помислих. -- Не си спомням откъде съм, ама май не съм тукашна.
-- Арманка си ти, виждам по дрехите, -- каза старицата убедено. -- Те мъжете от дрехи не разбират, ама аз съм стара лисица и много неща съм виждала през годините...
Старицата се унесе в някакви свои си спомени... забрави присъствието ми. Стресна се внезапно и рече:
-- Тук ще останеш, ще ми помагаш. Може пък да си спомниш коя си и откъде идваш; а дотогава ще стоиш при мен.
Изпаднах в паника... не исках да оставам в този коптор, аз , престолонаследникът на Армания, да живея в тази хралупа...
-- Не! -- отсякох. -- Отивам с тях.
-- Наистина си била камък на шията, -- засмя се някой зад гърба ми. Погледнах Горан ядосано... и умолително. целият ми поглед крещеше да не ме оставя тук, с тези хора... и чак сега се замислих в какво се бях заплела. Тук думата ми не важеше... и никой не ми се подчиняваше. даже се осмеляваха да ми се смеят в лицето.
След малко влезе и Леков, изслуша решението на старицата и кимна с глава. Това съвпадаше с неговото решение. недоволна бях само аз самата...
Горан излезе от къщата, аз го последвах; искаше ми се да го разубедя, макар 4е ве4е бях разбрала, че от него зависи твърде малко.
-- Искам да дойда с вас, -- заявих му.
-- Тц, тц...- засмя се той. -- Не може, не може. Чу какво реши майката.
-- Моля те, -- изкривих си аз езика... откога не я бях казвала тази думичка - моля.
-- Като се връщаме от тук, ще те вземем, -- опита се да ме успокои той и ме потупа небрежно по косата.
-- Лъжеш ме,нали? ... от малка знам, кога ме лъжат...
А той не ми отговори; направи се, че е зает със сбруята на коня.
леков излезе бързешката от къщата и махна с ръка на Горан -- тръгват зна4и. Усмихна ми се, Леков ми се усмихна... и заминаха. Проследих ги с поглед докъдето можех; после се обърнах, погледнах къщата и старицата на прага. Свлякох се в праха и се разревах от гняв и безпомощност.

освен това... и ти си знаеш

а аз не знам:(

и мразя тайните... и други неща мразя... но ин дис момънт тайните най- много...

сикретс, сикретс...

но ще каже някой...
тоз който мрази в кал гази...

бой в кал?

викам на дуел рицаря на бялата дама:)))
двубоя ще е нечестен...

отивам да поръчвам дъжд...

Priznawam si, 4e ve4e se zabyrkah koj koj e... ostavqjte mi nqkakyv znak, 4e syvsem se opletoh. Gorniq posting 4ii e?

mislq, 4e e na patton...ama ...