С. П. Скот за готите / Наука / Хуманитарни науки / История

ПЪРВА ЧАСТ

ПО-ГЛАВНИТЕ СКИТСКИ ПЛЕМЕНА, КОИТО ОБРАЗУВАХА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

1. ГОТИ

Готите се считат за германски народ, обаче според най-старите писатели, които ги споменават, те са гети, т.е. стар скитски народ. Тези гети според готския историк, писателя от шести век Йордан, били излезли някога из Скандинавия и се установили на север от Дунав и Черно море. През втората половина на четвъртия век били нападнати от идващия откъм Азия монголски народ хуните, та минали на юг от Дунав в Римската империя.
По този начин се почнало голямото преселване на народите.
Понеже в Скандинавия живеят германски народи, то по-отсетнешните писатели, започвайки от Павел Дякон (8 век, Pauli Historia Langobardum, 1.1), нарекоха готите германски народ. А цялата работа трябваше съвсем другояче да се разбира.
Скандинавският изход на готите е по всяка вероятност създание на фантазията. Други автори пишат, че келтите са дошли откъм океана, други пък са притурили, че са дошли отвъд океана и пр. Пък и да е имало някакво идване на народи от Британия (Британия е остров, а не Скандинавия), то то се отнася до келтските или скитските народи, каквито са старите гети, които Йордан описва, а не до германските. Обаче немските учени се хванаха за израза на Йордан, че готите са излезли от Скандинавия, и ги обяви за германци.

Скандинавското начало на готите не е минало без противници. Понеже се мислеше и вярваше, че е имало нахлуване на източни народи, то се каза, че готите, както и другите варварски народи, са дошли от изток, а като дошли от изток, те не са могли да дойдат от запад. Поради това Йордан бе обявен за романтик, който не говори истината. Други пък си мислеха, че ще решат противоречията, ако съединят двете крайности, за да излезне така, че готите са дошли и от изток, и от Скандинавия. Сен-Мартин например счита, че готите, които в 4 век са живеели до Дунав и Днепър, са старите гети, които в старо време също са живяли по тези места. Това той го казва, защото всички писатели от онова време идентифицирали готите с гетите, тъй че той не виждал никаква разлика между готи, гети и скити. Тези три имена сочили три големи периода от съществуването на готите и ни отвеждали до най-отдалечено минало, когато тоя народ бил господар на източна Европа и голяма част от Азия, и основавал надалеч многобройни колонии. Тези колонии, бидейки подновявани в разни времена, в едно твърде отдалечено минало покрили цяла Европа, а следователно и Скандинавия. Тъй трябвало да се обясни според него системата, която поставяла началото на готите в източна Европа.
(Histoire du Bas-Empire par Lebeau. Nouvelle edition revue entierement, corigee et augmentee d’apres les historiens orientaux par M. de Saint-Martin. Paris 1825 tome III, p. 324-326.)

Макар че според рецептата на Сен-Мартин би трябвало и двата лагера да се задоволят, немските учени продължиха да си защитават германския произход на готите. Но понеже е невъзможно готите да са дошли от Скандинавия германци и да са гети, т.е. стар тракийски народ, за да се излезе от това очебиещо противоречие и да се спаси германщината на готите, немските учени се появиха с твърдение, че готи и гети са два народа: готите са германци, а гетите са тракийци.

Това деление обаче е изкуствено, само да се защити германщината на готите, защото готи и гети не са два народа, а са две наименования на един и същ народ. Ако е имало излизане из Скандинавия, то излезлите в дълбока древност из Скандинавия са гетите, на които са почнали да им викат и готи. Тъй че ние тук нямаме два народа с две истории, а един народ с една история, но различно наричан. Това изкуствено деление се е видяло невъзможно за най-прочутия германист Якоб Грим, затова той излезе с твърдение, че готи и гети е едно и също, т.е. синоними на един народ, обаче тези готи или гети са германци.
(Jacob Grimm: Ueber Jornandes. Philologische und historische Abhandlung der Koniglichen Akademie der Wissenschaften zn Berlin. Aus dem Jahre 1846, Berlin 1848; Geschichte der deutchen Sprache von Jacob Grimm, erster Band. Leipzig 1868.)

Грим си е мислел, че по този начин ще се задоволят и германските желания, и истината, обаче е забравил, че със своята формула той се връща там, откъдето бягат неговите съотечественици. Изключение е бонският професор по теология Вилхелм Крафт, който макар по-ясно да бе изложил идентитета на готи и гети, също остана без внимание от германистите и неговите съотечественици не го последваха (Die Anfange der Christlichen Kirche bei den Germanischen Volkern von Wilhelm Kraft. Erster Band, erste Abtheilung, Berlin 1854.). Те не можеха да приемат, че готи и гети е едно и също, защото ако готите са гети, те са тракийски народ, а траките не са били немци, затова те си останаха да защитават тезата, че готи и гети не са синоними, а два отделни народа.

Сега се започва една препирня, която е важна най-вече заради самото познание и няма много общо с историята: Грим и др. доказват, че готи и гети е едно и също, а почти всички други негови съотечественици оспорват това и опитват да доказват, че готи и гети не са един, а два народа, от които готите са германци, а гетите - тракийци.
Но понеже няма два народа, то в случая нито можеше да се докаже, нито пък да се оспори тъждествеността на тези въображаеми два народа, тъй че спорът си остана чисто диалектически.

Гримовите доказателства, че готите са гети, са исторически и филологически. Историческите му доказателства са непълни, защото той не ни проследява този излязъл от Скандинавия германски народ в разните времена на неговия живот, за да ни убеди, че има непрекъсната връзка между Дунавските готи и Скандинавските жители, а просто цитира старите писатели, че считали готите за гети или по-просто, че употребявали две имена за един народ. Обаче и от приведените доказателства може да се види, че няма разлика между готи и гети.
Филологическите му доказателства са без значение. Според тази негова филология данци и дакийци или Дания и Дакия са едно и също. От Davi или Daci било станало Dani. Както напр. Juno от Juvino, junior от juvenior, nonus от novenas, motus от movetus, тъй ще да е произлязло Dani от Davi, Dacini, които стоят към Davi както Gothini към Gotti, Getini към Getae. Всичко това обаче са само предположения, които не могат да ни послужат като сигурна основа, въз която да градим по-нататък.

Нито Грим и Крафт, нито някои от онези, които отричат тъждествеността на готите с гетите, са привели каквито и да било доказателства, че готите са германци. Това се счита като нещо, което се разбира от само себе си, обаче откъде се разбира, не се казва. Трябва да отбележим, че когато се защитата германщината на готите, не се сочи даже Йордан, макар тази германщина да се основава само на него. Въпреки че е отделна работа, дали е прав Йордан като извежда гетите от Скандинавия, едно е ясно – че той извежда из Скандинавия гетите, за които той ползва и името готи. Затова защитниците на германщината на готите не обичат да го споменават.
Гримовото отъждесвяване на готи и гети оспори още в същата година фон Сибел. (v. Sybel в Allgemeine Zeitschrift fur Geschichte. Harausgegeben von D-r W. Adolf Schmidt Bd. VI. Berlin 1846, стр. 516-536.) Сибел е чувствал, че ако готите са гети, те не могат да бъдат германци, затова той тръгва да доказва, че готите не са гети. Смисълът на неговите възражения ще се разбере от следните по-главни негови твърдения, които ние формулираме въз основа на неговото съчинение:

А) “Готите не са гети, понеже гетите са тракийци.”

- От това, че гетите са тракийци, не следва, че готите са германци, нито пък, че готи и гети не са синоними. Авторът опитва да разглежда произхода на готите и за тях трябваше да разправя, а той оставил готите и ни разправя за гетите.

Б) “Гърците и римляните наричали народите според мястото, което са заемали. Тъй напр. готите са наричани скити, хуните - масагети, сърбите - трибали, отделни сръбски племена – далматинци, защото са живели, дето са живели скитите, масагетите, трибалите и пр.”

- Понеже старите писатели са наричали готите - скити, хуните – масагети и пр., следва, че готите са скити, хуните са масагети и т.н., а съвсем не следва, че готите са германци.

В) “Старите писатели Мела, Страбон, Дион Касиус и Тацит, които са познавали и тракийците, и германците, делят без никакво колебание гетите и даките от германците и ги причисляват към траките.”

- Това доказва, че гетите и даките не са германци, а не доказва, че готите са германци.

Г) “В предисторическо време на Дунава се явяват скити, келти, тракийци, обаче никакви германци.”

- Това показва, че в предисторическо време не е имало германци на Дунав, обаче не доказва, че готите са германци.

Това са основните мисли на Сибел срещу тъждествеността на готи и гети. Той уж имал за цел да доказва какви са готите, а почва да ни разправя какви са гетите; а от това явно изпъква, че “германският” народ готите е фикция и че Сибел в случая си служи със софизми. Неговите съотечественици обявиха тази негова критика за съсипателна за Грим.
Много по-важни в научно отношение са възраженията против тъждествеността на готи и гети, които са направени в Мюленхофовите Altertumskunde, защото това е трудът с рядка научна стойност, който има особено влияние върху научния свят.

Той въз основа на резултатите на научната филология доказа, че гетите, даките и траките било по своите шипящи (ж, ч), било по своите носовки, било по своите предлози “по”, са имали език, подобен на славянския и следователно не са германци. Върху тези резултати ние ще връщаме и по-нататък, а сега нека само кажем, че и Мюленхоф, подобно на фон Сибел, си мисли, че като е доказал, че гетите не са германци, е доказал, че готите не са гети. От това обаче, че гетите не са германци, не следва, че не са готи. И той както и Сибел си взима за вярно онова, което иска да докаже, и образува система от своите разсъждения на фалшива основа.

И тъй, нито Сибел, нито Мюленхоф, са доказали, че готите са германци от една страна и че не са гети от друга. Напротив, прави впечатление, че те са искали да изкарат готите немци на всяка цена. Немската наука в това си желание е отишла до там, че е обявила едно немско наречие за готски език и сега казва: понеже готският език е немски, то е очевидно, че готите са немци.
Това щеше наистина да е най-силният довод за германщината на готите и ако беше верен, трябваше без никакво двоумение да се каже, че готите са немци. Но той не е верен, а е волност, която показва, че е имало голямо желание да се изкарат готите немци.
Писменият готски език води началото си от готския владика Улфила, който в четвърти век е превел Свещ. писание от гръцки на готски. Готите, за които Улфила е превел Свещ. писание и чиито владика е бил той, са живели в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодорих за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползвали от улфиловия превод и които не са заминавали никъде.

Та сега се пита, защо остатъци от този готски език да не се намират в отечеството на готите (днешна България и Влашко), дето той се появи и разви, ами такива се намират в сърцето на Германия, във Вестфалия? Само от това се вижда, че тук има нещо неистинно.
Понеже ние повдигаме един много важен въпрос, то за по-добро вникване в същността на проблема ще преведем думите на видни германисти по него. Професор Фогт в своята история на немската култура по повод на това пише следното:

“Разсъдливата православни са се погрижили от арианската литература да не остане нищо до нас и така са пропаднали и почти всички Вулфилови съчинения. Обаче от неговото най-важно и най-разпространено съчинение са се запазили значителни откъслеци: от готския превод на библията. Че Вулфила е съставил подобна, ние знаем от свидетели, които не подлежат на съмнение. Тези готски фрагменти, които притежаваме, са писани наистина повече от сто години след смъртта на Вулфила и то не в неговото вестготско или мизийско отечество, а от остготи в горна Италия, обаче ние трябва да последваме общото предположение, че те произлизат от Вулфиловото съчинение, поне що се отнася до Новия завет. Съвсем незначителни откъслеци от Стария завет, малки откъслеци от Ездра и Немия изглеждат, че са от другиго.” (Friedrich Vogt und Max Koch: Geschichte der deutschen Litteratur. Leipzig und Wien 1897, стр. 10.)

И тъй непосредствен превод от Улфила не съществува, а само известни фрагменти от немски език, които “според общото предположение” били счетени, че произлизат от Улфила. Намерено било във Волфенбютел едно немско евангелие, за което не се е знаело от де е и що е. И понеже езикът му не се връзвал с никое от немските наречия, те го взели за езика на Улфила или готски. В горното вярвали мнозина, докато не се появили шведски учени, които обявили, че свиоготският език (шведския) е готски. Други пък учени се противопоставили на това и най-накрая този език на това евангелие станал горнонемски, т.е. немски, а не долнонемски или шведски. Езикът на документите, които са намерени в Италия, е готски, защото не е франкски и пр.
Благодарим за тази логика.

Дали езикът на тези евангелия е долнонемски или горнонемски или франкски, е без никакво значение. Тия спорове показват само, че е такъв или онакъв немски диалект, но не и че е езикът на Улфила. И тъй ние в случая имаме един немски диалект, който своеволно е наречен език на Улфила или на готите, и следователно тъй назоваемия днес готски език не е доказано готски. С това пада и единственото “доказателство”, че готите са немци.
Какъв е бил езикът на готите се разбира много добре от изложението на Мюленхоф тракийските езици: Той е бил сходен или идентичен на славянски език.
Сега нека видим за какви се считат готите от старите писатели. Всички стари писатели считат готите за стари Дунавски народ, идентичен със старите гети или скити.

-:-:-